Умар бин ал-Хаттаб

Ибн Нуфайл Ибн `Абд ал-`Узза Ибн Раъях, Шайх Ал-Ислам, Амир ал-Му’минин, Абу Хафс ал-Курйши ал-`Адауи Ал Фарук.

Умар Ибн ал-Хатаб е описван като светлокож, с лека руменина, висок, едър, с бърза крачка и талантлив боец и ездач. Приема Исляма на 27 годишна възраст, през шестата година от пророчеството, след като първоначално се борил срещу него. Това е било в резултат от молбата на Пророка с.а.с.: „О, Аллах, подкрепи Исляма с този от двамата, който ти обичаш с Умар ибн ал–Хаттаб или с Абу Джахл ибн Хишам!“

По това време Ислямът достигал Египет, Сирия, Сиджистан, Персия и други райони.

Той умира като шахид, прободен в гърба по време на молитвата си от сабейски или зороастрийски роб.

Умар ал-Хатаб бил втория най-близък до Пророка с.а.с. след Абу Бакр.

Пророка с.а.с. казва: „Имам двама управници от обитателите на небето и двама от обитателите на земята. Първите са Джибрил и Мика’ил, а другите са Абу Бакар и Умар. Те (последните двама) са моите слух и зрение, и нареди на сподвижниците си: „Следвайте тези които идват след мен: Абу Бакар и Умар“.

На Умар била дадена дарбата на истинското вдъхновение. Пророка с.а.с. казва: „Аллах отваря истината на езика и сърцето на Умар.“ и „Ако щеше да има пророк след мен, той щеше да е Умар“.

Освен това някои от възгледите на Умар Ибн ал-Хатаб биват потвърдени от знамение в Свещения Коран. Той казва неща потвърдени в последвали знамения.

„О, Пратенико на Аллах, защо не се молим зад мястото на Ибрахим?“ След което бива низпослано следното знамение: „И сторихме Дома [Кааба] място за събиране на хората и сигурно убежище: “Вземете мястото на Ибрахим да бъде за молитви!“ (2:125)

Попитах: „О. Пратенико на Аллах, трябва да наредиш на съпругите си да се покриват, защото и праведните и злите отиват да ги видят. След което е низпослано следното знамение: „И ако помолите жените му за някоя вещ, помолете ги иззад завеса!“ (33:53). След което жените на Пророка с.а.с. се обединили срещу него, а той им казал: „Ако той се разведе с вас, Аллах ще му даде по-добри съпруги“. След което бива низпослано знамението: „Ако той се разведе с вас, неговият Господ може да му дари в замяна съпруги, по-добри от вас, отдадени на Аллах, вярващи, покорни, разкайващи се, служещи [на Аллах], говеещи, омъжвани преди и девици.“ (66:5)

Той се отличавал със способността си да различава истината от лъжата и Пророка с.а.с.  го удостоил с титлата Ал-Фарук (този, който разделя истината от лъжа) казвайки:

„Наистина шейтана минава от другата страна на пътя, когато срещне Умар“.

Умар наизустявал Сура Ал-Бакара в продължение на 12 години и когато я завършил, заколил камила.

Имам Малик свидетелства, че по предложение на Умар към текста на азана биват прибавени думите „Свидетелствам. че Мухамед е пратеник на Аллах“, както и „Молитвата е по-добра от съня“ – към утринната молитва. Но за по-достоверен се смята варианта, че Билал вмъква последния израз в сутрешната милитва и Пророка с.а.с. го запазва.

Умар Ибн Ал-Хатаб бил първия мюсюлмански владетел, който учредява държавна съкровищница и първият, който облага стоките с Ал-ушр (мито или данък за внос). Той облага стоките на чуждоземните търговци, които предпочитат да търгуват на мюсюлманска територия до 10 % на внесените стоки и на реципрочна основа. С този данък се облагат само стоки, които са предназначени за продажба, а не за консумация или лична употреба.

Той е и първият мюсюлмански владетел, който прави преброяване на населението, сече монети, строи система от напоителни канали и първият, който прави административно деление на провинции, градове и области.

Той въвежда и гостилници и страноприемници на главни пътища и пътища, водещи към големи градове, учредява училища  в цялата страна и определя свободни заплати за учители. Той е първият, който забранява временния брак - мут’а, в съгласие с по-ранната забрана на Пророка с.а.с. Също така въвежда и закон за наследството. Първи учредява тръстове и е първият управник в историята, който разделя законодателната от изпълнителната власт.

Той полага усилия да установи бързо и ефективно правораздаване за народа. Учредява система от правна администрация, чрез която се раздава справедливост според ислямските принципи. Назначени са съдии на всички нива в правната административна система, които са избрани според тяхната честност и познаване на ислямското право. Те получават високи заплати и биват назначавани измежду заможните и високопоставените, като по този начин се избягва влиянието на някоя от страните в съдебния процес. На съдиите не се позволява да се занимават с търговия.

От време на време Умар издавал декрети, които полагат принципите на правната администрация. Един от тях гласи:

„Слава на Аллах. Действително справедливостта е важно задължение, както за Аллах, така и за хората. На вас е възложена тази отговорност. Оправдайте тази отговорност, така че да спечелите одобрението на Аллах и добрата воля на народа. Отнасяйте се с хората като равни във ваше присъствие и в своите решения, така че слабия да не се бъде лишен от справедливост, а високопоставения да не се надява на фаворизъм. Отговорността на доказателството е върху ищеца, а страната, която отрича да го направи под клетва. Компромис е допустим при условие, че не превръща незаконното в законно и законното в незаконно. Нека нищо да не ви попречи да промените решението си ако след внимателно обмисляне решите, че предишното ви решение е било неправилно. Ако се съмнявате по някой въпрос и не намерите нищо в Корана – нищо, което го касае – нито в сунната на Пророка с.а.с, обмисляйте го отново и отново. Разсъждавайте върху прецедентите и аналогичните случаи и тогава взимайте решение по аналогия. За този, който иска да представи свидетели, да се назначи срок. Ако докаже случая си, отсъдете това, което му се полага по право. Иначе искането му да бъде отхвърлено. На всички мюсюлмани може да се има доверие, освен на тези, които са били наказвани с бой с камшик, тези, които са лъжесвидетелствали и тези със съмнителна почтеност.“

Един ден Абу Муса Ал-Аш’ари, управникът на Басра, изпратил писмо на Умар Ибн Ал-Хатаб с оплакване, че в разпоредбите, инструкциите и писмата от халифа не е отбелязана датата и това води до проблеми в последователността на прилагането им. Поради този проблем и други подобни, свързани с липсата на дата Умар свиква събрание от учени и съветници за да обсъдят промени в календара. Събранието стига до решението, че е необходимо мюсюлманите да имат собствен календар. Следващата точка за обсъждане била откога да започва ерата на новото мюсюлманско летоброене. Някои предлагат тя да започне от раждането на Пророка с.а.с, а други от смъртта му. Али предложил това да е от датата, когато мюсюлманите се преселват от Мекка в Медина и всички се съгласили с него. Следващия въпрос бил месеца, с който да започва новия календар. Някои предлагат Раби Ал-Ауал, други Раджаб, други Рамадан, други Ду-л-Хиджа. Усман предлага началото да е от месец Мухаррам, защото той е първия месец от тогавашния арабски календар и неговото предложение се приема.

Тъй като преселването (хиджра) било през месец Раби’-л-Ауал – два месеца и 8 дена след първи Мухаррам, датата се отместила назад с 2 месеца и 8 дена и новият Хиджри календар започва с първия ден на Мухаррам в годината на преселването, а не със самото преселване.

‘АбдАллах Ибн ‘Иса Ибн Аби Лайла разказва: „На лицето на Умар имаше две тъмни линии очертани от сълзи.“ Ал Хасан Ал Басри и Хишам Ибн Ал Хасан разказват: „Понякога Умар губеше съзнание след рецитирането на знамение от Корана, след което се оттегляше болен и го посещаваха в продължение на дни“. Някои от изказванията на Умар:

„О, Аллах, направи така че да умра мъченик и да посрещна смъртта си в страната на твоя пророк.“

„Отнасяйте се отговорно преди да ви се потърси отговорност.“

Джабир разказва, че е чул Умар да казва, когато се жени за Ум Кулсум, дъщерята на Али и Фатима: „Не ме презирайте (за това че се женя за младо момиче), защото чух Пророка с.а.с  да казва: „На съдния ден всички богатства ще бъдат разпиляни и всички връзки ще бъдат прекъснати, освен с мен.“ Той желаеше да се вмести в родословието на Пророка с.а.с. чрез тази женитба заради прецедента на Ахли-л-Байт с женитбата на Пророка с.а.с. Ум Кулсум му ражда 2 деца – Зайд и Рукая.

От ‘Убаид Аллах ибн ‘Умар Ибн Хафс: „Умар беше видян да носи на гърба си заколено животно. Като го попитаха защо, той отговори: „Бях толкова заслепен от себе си и искам да се смиря“.

Когато при нараняването на Умар, главата му почивала в скута на сина му, той му казал: „Положи ме на земята... Горко на мен, ако моя Господ не ми даде милост!“

На следващата сутрин Ал Мисуар го събудил за сутрешната молитва. Умар се молел, а раните му кървяли.