27.

СУРА МРАВКИТЕ

(АН-НАМЛ)

Меканска. Съдържа 93 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1.  Та. Син. Тези са знаменията на Корана ­ ясната Книга ­

2.  напътствие и блага вест за вярващите,

3.  които отслужват молитвата и дават милостинята закат, и за отвъдния живот са убедени.

4.  На онези, които не вярват в отвъдния живот, разкрасихме делата им и те се лутат.

5.  За тези е лошото мъчение и те в отвъдния живот са най-губещите.

6.  Наистина Коранът ти се дава [о, Мухаммад] от премъдър, всезнаещ.

7.  Муса рече на семейството си: “Забелязах огън. Ще ви донеса оттам вест или ще ви донеса главня, за да се сгреете!”

(Вж. 20: 10)

8.  И когато стигна там, бе призован: “Благословен да бъде този при огъня и тези край него! Пречист е Аллах, Господът на световете!

9.  О, Муса, Аз съм Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

10.  Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, не се страхувай! Не се страхуват при Мен пратениците,

11.  а ако някой е угнетил, после е заменил злото с добро ­ Аз съм опрощаващ, милосърден.

12.  И пъхни ръката си в джоба, ще я извадиш сияйнобяла, без да я е засегнала болест ­ от деветте знамения за Фараона и неговите хора. Те са нечестиви хора.”

(Тоягата и бялата ръка на Муса са две от деветте знамения, дадени му от Аллах.

Вж. 20: 22.)

13.  И когато Нашите знамения дойдоха при тях очевидни, рекоха: “Това е явна магия.”

14.  И ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!

15.  И дадохме на Дауд и Сулайман знание, и рекоха: “Слава на Аллах, Който ни предпочете пред мнозина от Своите вярващи раби!”

16.  И Сулайман наследи [пророчеството от] Дауд, и рече: “О, хора, бяхме научени на говора на птиците и ни се даде от всяко нещо. Това е явната благодат.”

17.  И бяха събрани за Сулайман воините му от джинове, хора и птици под строй.

18.  Когато пристигнаха в Долината на мравките, една мравка рече: “О, мравки, влезте в жилищата си, за да не ви премажат Сулайман и воините му, без да усетят!”

19.  Той се засмя на словата є, рече: “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който Ти дари на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш, и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!”

20.  И направи той преглед на птиците, и рече: “Защо не виждам папуняка, или го няма?

21.  Ще го мъча със сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.”

22.  Но [папунякът] не се забави дълго и рече: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба сигурна вест.

(Саба е древно йеменско княжество, назовано така по името на неговите основатели.)

23.  Намерих една жена, която ги управлява. Всичко є е дадено и има велик трон.

24.  Заварих нея и народа є да се покланят на слънцето, а не на Аллах, и сатаната е разкрасил за тях делата им, и така ги е заблудил, и те не са напътени

25.  да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате.

26.  Аллах! Няма друг бог освен Него ­ Господа на великия Трон!”

27.  Рече [Сулайман]: “Ще видим истина ли говориш или си лъжец.

28.  Върви с това мое послание и им го спусни, после се отдръпни от тях и виж какво ще отговорят!”

29.  Рече тя: “О, знатни, спуснато ми бе достопочтено послание.

30.  То е от Сулайман и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

31.  Не се възгордявайте и елате при мен отдадени на Аллах!”

32.  Рече тя: “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие.”

33.  Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!”

34.  Рече тя: “Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят.

35.  Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.”

36.  И когато дойдоха при Сулайман, той рече: “Нима ще ми помогнете с имот? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате.

37.  Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.”

38.  И рече: “О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?”

39.  Исполин от джиновете рече: “Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие.”

40.  Един, който имаше знание от Писанието, рече: “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” И когато [Сулайман] видя трона при себе си, рече: “Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, прещедър.”

41.  Рече: “Преобразете за нея трона є, да видим дали тя ще го познае, или не!”

42.  И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” Рече тя: “Прилича на него.” [Сулайман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.”

43.  А тя бе отклонена от онова, на което служеше вместо на Аллах. Тя наистина бе от хора-неверници.

44.  Рече є се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. Рече [Сулайман]: “Това е гладък дворец от кристал.” Рече тя: “Господи мой, бях угнетила себе си, но заедно със Сулайман се отдавам на Аллах, Господа на световете.”

45.  При самудяните пратихме брат им Салих: “Служете на Аллах!” И ето ги ­ две групи, които враждуват!

46.  Рече: “О, народе мой, защо избързвате със злината преди добрината? Защо не помолите Аллах за опрощение, та да бъдете помилвани?”

47.  Рекоха: “Предчувстваме злочестие от теб и от онези, които са с теб.” Рече: “Вашето злочестие е при Аллах. Да, вие сте хора изпитвани.”

48.  И имаше в града деветима, които сееха развала по земята и не се поправяха.

49.  Рекоха: “Да се закълнем в Аллах, че през нощта ще нападнем Салих и неговите хора, после ще речем на ближните му: “Не присъствахме при гибелта на хората му. Ние говорим истината.”

50.  И лукавстваха те с умисъл, но провалихме Ние тяхното лукавство, без да усетят.

51.  И виж какъв бе краят на лукавството им ­ унищожихме тях и техния народ ­ всички!

52.  Ето домовете им ­ в руини, защото угнетяваха. В това има знамение за хора знаещи.

53.  И спасихме онези, които вярваха и се бояха.

54.  И рече Лут на своя народ: “Нима вършите скверността, въпреки че се виждате?

55.  Нима ходите със страст при мъжете вместо при жените? Да, вие сте хора невежи.”

56.  А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете рода на Лут от нашето селище. Те били хора, които се пазят чисти.”

57.  И спасихме него и неговото семейство освен жена му. Отредихме тя да бъде от оставащите.

58.  И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош е дъждът за предупредените!

59.  Кажи [о, Мухаммад]: “Слава на Аллах и мир за Неговите раби, които Той е избрал! Аллах ли е по-добър, или онези, с които Го съдружават?

(Избраните раби на Аллах са пророците или сподвижниците и учениците на Пророка, или всички вярващи, които заслужават Божието благоволение.)

60.  Или Онзи, Който сътвори небесата и земята, и изсипва за вас вода от небето, и чрез нея сторваме да израстват прелестни градини? Вие не бихте сторили дърветата им да израстат. И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала те са хора отклонени.

61.  Или Онзи, Който направи земята устойчива и прокара през нея реки, и направи там непоклатими планини, и направи между двете морета преграда? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала повечето от тях не знаят.

62.  Или Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото, и ви сторва наследници на земята? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Ала вие рядко се поучавате!

63.  Или Онзи, Който ви напътва в тъмнините на сушата и на морето, и Който изпраща ветровете като блага вест преди Своята милост? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Превисоко е Аллах над онова, с което Го съдружават!”

64.  Или Онзи, Който начева творението, после го повтаря, и Който ви дава препитание от небето и от земята? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Кажи: “Дайте своя довод, ако говорите истината!”

65.  Кажи: “Никой на небесата и на земята не знае неведомото, освен Аллах. И не ще усетят те кога ще бъдат възкресени.

66.  Да, липсва им знание за отвъдния живот. Да, те се съмняват в него и за него са слепи.

67.  И казват неверниците: “Нима след като станем пръст, ние и бащите ни, нима наистина ще бъдем извадени [от гробовете]?

68.  Вече ни бе обещано това, на нас и на бащите ни, по-рано. Това са само легенди на предците.”

69.  Кажи: “Вървете по земята и вижте какъв е краят на престъпниците!”

70.  И не скърби заради тях, и не се притеснявай от тяхното коварство!

71.  И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

72.  Кажи: “Възможно е вече да е след вас нещо от онова [мъчение], за което избързвате.”

(Посочва се, че част от наказанието ще сполети неверниците още на земята и се подразбира, че истинското наказание е в отвъдния живот.)

73.  Твоят Господ е владетел на благодат за хората, ала повечето от тях са непризнателни.

74.  Твоят Господ знае какво потулват сърцата им и какво разкриват.

75.  И няма нищо, нито на небето, нито на земята, без да е в ясна книга.

76.  Този Коран разказва на синовете на Исраил за повечето от онова, по което са в разногласие.

77.  Той е напътствие и милост за вярващите.

78.  Твоят Господ ще отсъди помежду им със Своето решение. Той е Всемогъщия, Всезнаещия.

79.  И се уповавай на Аллах! Ти имаш явната истина.

80.  Ти не можеш да накараш мъртвите да чуят, нито глухите да чуят зова, щом обърнат гръб.

81.  И не можеш да изведеш слепите от заблудата им. Ще те чуят само тези, които вярват в Нашите знамения. Тези са отдадените на Аллах.

82.  И когато се сбъдне за тях словото, ще им извадим Ние от земята едно животно да им проговори, че хората не са се убедили в Нашите знамения.

83.  И един Ден ще съберем от всяка общност група от онези, които взимат за лъжа Нашите знамения, и ще бъдат водени вкупом.

84.  Щом пристигнат, Той ще каже: “Нима взехте за лъжа Моите знамения, въпреки че не ги проумявахте?” Или: “Какво сте извършили?”

85.  И ще се сбъдне срещу тях словото, защото угнетяваха, а те не ще проговорят.

86.  Не виждат ли, че Ние сторихме нощта, за да си почиват в нея, и деня ­ светъл? В това има знамения за хора вярващи.

87.  И един Ден ще се протръби с Рога, и ще се ужасят всички на небесата и всички на земята, освен онези, за които Аллах пожелае. И всички ще дойдат при Него покорни.

88.  И ще видиш планините ­ мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават. Сторено е от Аллах, Който всяко нещо прави съвършено... Той е сведущ за делата ви.

89.  Които дойдат с добрина, ще имат по-голяма от нея. И пред ужаса на този Ден ще имат сигурност.

90.  А които дойдат със злина, ще бъдат хвърлени в Огъня унизени. “Нима ви се въздава за друго освен за делата ви?”

91.  Повелено ми бе да служа единствено на Господа на този град [Мека], който Той обяви за свещен и Негово е всяко нещо, и бе ми повелено да съм от отдадените на Аллах,

92.  и да чета Корана. Който се напътва, за себе си се напътва. А на когото се заблуждава, кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само предупредител.”

93.  И кажи: “Слава на Аллах! Ще ви покаже Той Своите знамения и вие ще ги узнаете. Твоят Господ не подминава делата ви.”