4.

СУРА ЖЕНИТЕ

(АН-НИСА)

Мединска. Съдържа 176 знамения.

(Тази сура е озаглавена така, защото в нея се говори преди всичко за жената, за нейния правен и социален статут, за значението є в обществото. Новите реалности и събитията, последвали преселението хиджра, са превърнали в необходимост някои юридически постановки, споменати в сурата.)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1.  О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.

2.  И давайте на сираците имотите им, и не подменяйте доброто с лошо, и не поглъщайте имотите им към вашите имоти! Това е голямо прегрешение.

3.  А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате ­ две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи ­ с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.

(Разрешението мъжете да встъпват в брак с повече от една жена, въпреки естествената в такива случаи ревност, много отдавна е превърнало знамението в обект на критики от страна на немюсюлманите. Споменатото позволение трябва да се разглежда в светлината на променящите се ислямски реалности. Ислямът категорично забранява прелюбодейството. Бракът с повече от една жена може да се окаже неизбежен, когато мъжът е силен и потентен, а жената ­ слаба и апатична или неспособна да ражда, и когато поради войни и ред други причини броят на мъжете намалее, а този на жените се увеличи. Тогава бракът на мъжа с повече от една жена не е задължение, а разрешение. Освен това, то не е неограничено, а е обвързано с условието за справедливост, и на онези, които се страхуват, че не ще могат да го спазват, е повелено да се задоволят само с една съпруга. Когато всички тези ограничения и условия се разглеждат комплексно, става ясно, че от гледна точка на приспособяването към средата, променяща се във времето, това позволение е най-уместният подход.)

4.  И давайте на жените задължителната плата от сърце! А ако ви отстъпят нещо от него, яжте го със здраве и охота!

5.  И не давайте на несъзнаващите своите имоти, които Аллах е сторил опора за вас, но ги хранете от тях и ги обличайте, и им говорете благи думи!

6.  И изпитвайте сираците, докато станат за брак, и щом забележите у тях зрелост, предайте им техните имоти и не ги изяждайте разточително и припряно, да не би да порастат. И който [настойник] е богат, нека се въздържа, а който е беден, нека яде с приличие [от наследството на сираците]. И когато им прдавате имотите, вземете свидетели пред тях. Достатъчен е Аллах да потърси сметка.

7.  За мъжете има дял от онова, което са оставили родителите и най-близките, и за жените има дял от онова, което са оставили родителите и най-близките ­ малко или много ­ предписан дял.

(Като отхвърля някои предислямски традиции, това знамение разкрива, че и жената има дял в наследството и че този дял, отреден є от Аллах, трябва непременно да є се даде.)

8.  И когато на подялбата присъстват близки и сираци, и нуждаещи се, дайте им от него и им говорете благи думи!

9.  И да се плашат те [от несправедливост], както биха се страхували, ако оставят след себе си невръстни потомци! И да се боят от Аллах, и да говорят уместни думи!

10.  Които поглъщат имотите на сираците несправедливо, те поглъщат в стомасите си огън и ще горят в пламъци.

11.  Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски. А ако са повече от две жени, за тях са две третини от оставеното. А ако е една, за нея е половината. А за родителите му, за всеки един от тях, е шестината от оставеното, ако е имал дете. А ако не е имал дете и го наследят родителите му, за майка му е третината. А ако е имал братя, за майка му е шестината след завещание, завещано от него, или дълг. Предписание от Аллах! Не знаете кой ви е по-близък по изгода, бащите или синовете ви. Аллах е всезнаещ, премъдър.

(При уреждането на наследството съгласно ислямското право се върви към спазване на равновесие: на тези, които са принудени да правят повече разходи, се дава по-голям дял, а на тези, които изразходват по-малко ­ по-малък дял. Според ислямското семейно право при женитба мъжът е този, който дава зестра и поема разходите по сватбата. И след женитбата отново мъжът е този, който се грижи било за близък роднина, изпаднал в нужда, било за съпругата и децата, осигурява им храна, облекло, жилище и други насъщни нужди. Именно по тази причина делът на мъжете в наследството по принцип е два пъти по-голям от този на жените.)

12.  За вас е половината от онова, което са оставили съпругите ви, ако не са имали дете. А ако са имали дете, за вас е четвъртината от онова, което са оставили след завещание, завещано от тях, или дълг. А за съпругите е четвъртината от онова, което сте оставили, ако           не сте имали дете. А ако сте имали дете, за тях е осмината от онова, което сте оставили след завещание, завещано от вас, или дълг. А ако мъж или жена биват наследени и нямат родители и деца, и имат брат или сестра, за всеки един от тях е шестината. А ако са повече от това, те са съдружници в третината след завещание, което е завещано, или дълг, без да има ощетен. Това е завет от Аллах! Аллах е всезнаещ, всеблаг.

13.  Тези са границите на Аллах. А който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, Той ще го въведе в Градините, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно. Това е великото спасение.

14.  А който не се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, и престъпва Неговите граници, Той ще го въведе в Огъня. Там ще пребивава вечно и ще има унизително мъчение за него.

15.  А срещу онези от жените ви, които извършат прелюбодеяние, вземете четирима измежду вас за свидетели. А засвидетелстват ли, дръжте жените в домовете, докато смъртта ги прибере или Аллах им стори път.

16.  И на двамата от вас, които го извършат, причинете страдания! А ако се разкаят и поправят, оставете ги! Аллах е приемащ покаянието, милосърден.

(Според повечето тълкуватели, и двете горни знамения се отнасят до прелюбодеянието като форма на разврата. Първото разкрива наказанието за прелюбодеяние при семейните, а второто ­ наказанието за прелюбодеяние при несемейните. Те се прилагали през ранноислямския период. С по-късните знамения и хадиси тези положения са отменени и са въведени други наказания ­ определен брой удари с тояга за прелюбодеяние на несемейни и убиване с камъни за прелюбодеяние на семейни.)

17.  Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е всезнаещ, премъдър.

18.  И не е покаянието за онези, които правят злини, а щом дойде при някого от тях смъртта, казва: “Сега се покаях.” ­ нито за онези, които умират неверници. За тях Ние сме приготвили болезнено мъчение.

19.  О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършат явно прелюбодеяние. И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидили, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро.

20.  А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях?

21.  И как ще го вземете, след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?

(Вж. 2: 229)

22. И не встъпвайте в брак с жените, за които са се женили бащите ви, освен което е било [преди Исляма]. Това е непристойност, гнусота и злочест път.

23.  Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене, и майките на жените ви, и заварените под ваша опека дъщери на жените ви, при които сте влезли [в съпружество], а ако не сте влезли ­ не е прегрешение за вас; и съпругите на синовете ви, които са ваша плът; и да съберете две сестри, освен което е било. Аллах е опрощаващ, милосърден.

24.  [Под възбрана са за вас] и омъжените жени, освен [пленничките] които десниците ви владеят. Това е предписанието на Аллах за вас. И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с имотите си целомъдрено, а не с разврат. А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата. И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата. Аллах е всезнаещ, премъдър.

(Под израза “съпругите, от които сте се възползвали” се подразбира временният брак, който в ранните години на Исляма бил разрешен, но по-късно ­ отменен.)

25.  Този от вас, който не може да се разпростре да встъпи в брак със свободни вярващи жени, тогава ­ с някои от вашите вярващи момичета, които десниците ви владеят. Аллах най-добре знае вашата вяра. Вие сте един от друг. Встъпвайте в брак с тях с позволението на техните господари и им дайте задължителната плата с добро. Да са целомъдрени, а не развратници, нито такива, които си взимат приятели. Ако извършат прелюбодеяние, след като се омъжат, за тях е половината от наказанието, което е за свободните жени. Това е за онзи от вас, който се страхува от грях. А да търпите е най-доброто за вас. Аллах е опрощаващ, милосърден.

26.  Аллах иска да ви разясни и да ви насочи по пътищата на онези, които бяха преди вас, и да приеме покаянието ви. Аллах е всезнаещ, премъдър.

27.  Аллах иска да приеме покаянието ви, а онези, които следват страстите, искат съвсем да ви отклонят.

28.  Аллах иска да ви облекчи. Човекът бе сътворен слаб.

29.  О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие. И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.

30.  А който върши това с престъпване и несправедливост, ще го изгаряме в Огъня. Това е лесно за Аллах.

31.  Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки и ще ви въведем в достойна обител.

32.  И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете едни от вас пред други! За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили. И молете Аллах за Неговата благодат! Аллах всяко нещо знае.

33.  На всеки сторихме наследници за онова, което са оставили двамата родители и най-близките. А на онези, с които се обвързаха вашите клетви, въздайте дела им! Аллах на всяко нещо е свидетел.

(Тези, които са обвързани с клетва, са нещо като наследници по договор ­ обичай, характерен за предислямската езическа епоха, който е отхвърлен в сура 8: 75.)

34.  Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите, и [ако трябва] ги удряйте! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, превелик.

35.  А ако ви е страх от раздор между двамата, пратете съдник от неговото семейство и съдник от нейното семейство. Ако искат сдобряване, Аллах ще ги помири. Аллах е всезнаещ, сведущ.

36.  И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите ­ добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца,

37.  които се скъпят и повеляват скъперничество на хората, и скриват онова, което Аллах им е дал от Своята благодат, ­ приготвихме Ние за неверниците унизително мъчение, ­

38.  и онези, които раздават своите имоти на показ пред хората и не вярват нито в Аллах, нито в Сетния ден; и онзи, на когото сатаната е приятел. Колко лош приятел е той!

39.  И каква загуба те биха имали, ако повярваха в Аллах и в Сетния ден, и раздаваха от онова, което Аллах им е дал за препитание? Аллах добре ги знае.

40.  Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка. А щом е добрина, Той я удвоява и дарява от Себе си огромна награда.

41.  И как ще бъдат, щом доведем от всяка общност свидетел, и теб доведем [о, Мухаммад] да свидетелстваш за тях?

(Всеки пророк ще бъде свидетел за своята общност.)

42.  В Деня тогава онези, които не повярваха и не се подчиниха на Пратеника, ще поискат да се изравнят със земята. И не ще потулят от Аллах и една случка.

43.  О, вярващи, не пристъпвайте към молитвата, когато сте пияни, додето вече знаете какво говорите; нито омърсени ­ освен ако сте пътници, ­ докато не се окъпете! И ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте лицата и ръцете си. Аллах е извиняващ, опрощаващ.

44.  Не видя ли ти, че дарените с дял от Писанието купуват заблудата и искат да се заблудите по пътя?

45.  Аллах най-добре знае враговете ви. Достатъчен е Аллах за покровител и достатъчен е Аллах за избавител.

46.  Някои от юдеите променят местата на думите и казват: “Чухме и не се подчинихме!” и “Чуй, глух да си!”, и: “Зачети ни!”, като кривят език и хулят религията. А ако кажеха: “Чухме и се покорихме!” и “Чуй”, и “Погледни ни!”, щеше да е по-добре за тях и по-право. Но Аллах ги прокле за тяхното неверие и не вярват освен малцина.

47.  О, дарени с Писанието, повярвайте в онова, което низпослахме, за да потвърдим наличното у вас, преди ликове да изтрием и образа в тил да обърнем, или да ги прокълнем, както проклехме хората на Съботата. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.

(Хората на Съботата са юдеите.)

48.  Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.

49.  Не видя ли ти онези, които изкарват себе си за най-чистите? Не, Аллах пречиства когото пожелае и не ще бъдат угнетени дори колкото с влакънце от фурма.

50.  Виж как измислят лъжа за Аллах! Това стига за явен грях.

51.  Не видя ли ти дарените с дял от Писанието? Вярват в магията и в сатаната, и казват на неверниците: “Тези са по-напътени от вярващите.”

52.  Тези са, които Аллах е проклел. А за онзи, когото Аллах прокълне, ти не ще намериш закрилник.

53.  Нима притежават дял от властта! Тогава те не ще дадат на хората и браздица от костилка на фурма.

54.  Или завиждат на хората за онова, което Аллах им дари от Своята благодат? Ние дарихме вече рода на Ибрахим с Писанието и с мъдростта, и им дарихме огромна власт.

55.  Някои от тях повярваха в него, а други се отвърнаха. Достатъчни са пламъците на Ада.

56.  Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е всемогъщ, премъдър.

(Това знамение съдържа едно от научните чудеса на Корана. В него безупречно се разкрива, че сетивните центрове на човешкото тяло се намират в кожата. Съвременните медицински открития потвърждават това.)

57.  А онези, които вярват и вършат праведни дела, ще въведем в Градините, сред които реки текат и там ще пребивават вечно и завинаги. Ще имат там пречисти съпруги. И ще ги настаним под дебела сянка.

58.  Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите със справедливост. Как прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява! Аллах е всечуващ, всезрящ.

59.  О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход.

60.  Не видя ли ти онези, които твърдят, че са повярвали в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб? Искат да се съдят при тирана, а им бе повелено да го отхвърлят. Сатаната иска да ги въведе в дълбока заблуда.

61.  И когато им се каже: “Елате при онова, което Аллах низпосла, и при Пратеника!”, виждаш лицемерите напълно да се отвръщат от теб.

62.  А как ще бъдат, щом ги сполети беда заради онова, което ръцете им са сторили отнапред? После ще дойдат при теб, кълнейки се в Аллах: “Искахме само добротворство и умиротворение.”

63.  Това са онези, за които Аллах знае какво имат в сърцата. Бъди въздържан с тях и ги поучавай, и им говори с красноречиви думи!

64.  Всеки пратеник изпращахме само да му се покоряват с позволението на Аллах. И ако те, когато угнетяваха себе си, дойдеха при теб [о, Мухаммад] и помолеха Аллах за опрощение, и Пратеника помолеше за опрощението им, щяха да видят, че Аллах е приемащ покаянието, милосърден.

65.  Но не ­ кълна се в твоя Господ! ­ те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.

66.  И ако им предпишехме: “Убийте себе си!” или “Излезте от домовете си!”, не биха го сторили освен малцина от тях. А ако направеха това, за което са наставлявани, то щеше да е най-доброто за тях и най-силно да ги укрепи.

67.  Тогава щяхме да им дарим от Нас огромна награда

68.  и да ги насочим по правия път.

69.  Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е дарил: пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари!

70.  Такава е благодатта от Аллах. Достатъчно Аллах знае.

71.  О, вярващи, бъдете предпазливи и настъпвайте на отреди или настъпвайте вкупом!

(Ислямът разрешава войната за законна защита, за премахване на насилието и гнета по земята, за осигуряване на истинска свобода на религията и изповеданията. Дълг на мюсюлманите е да бъдат винаги готови за война, но без законна причина те не воюват, а превръщат бойната си готовност в гаранция за мира.)

72.  Сред вас все някой изостава и щом ви сполети беда, казва: “Аллах ме дари с благодат, защото не бях с тях.”

73.  А щом ви достигне обилие от Аллах, той все казва, сякаш не е имало между вас приятелство: “Ех, и аз да бях с тях, та да спечеля огромна печалба!”

74.  И нека се сражават по пътя на Аллах онези, които продават земния живот за отвъдния. А на онзи, който се сражава по пътя на Аллах и бъде убит или надвие, Ние ще дадем огромна награда.

75.  И защо да не се сражавате по пътя на Аллах и заради слабите от мъжете, жените и децата, които казват: “Господи наш, изведи ни от това селище, обитателите на което са угнетители! И стани наш покровител, и стани наш избавител!”

76.  Вярващите се сражават по пътя на Аллах, а неверниците се сражават по пътя на идолите. Сражавайте се с приятелите на сатаните! Слабо е коварството на сатаната!

(“идолите” - тагут. Вж. 2: 256)

77.  Не видя ли ти онези, на които бе казано: “Възпирайте ръцете си [от сражение] и извършвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” А когато им бе предписано сражение, ето че част от тях се уплаши от хората, колкото се плаши от Аллах, и дори повече. И рекоха: “Господи наш, защо ни предписа сражение? Защо не ни отсрочи за кратко време?” Кажи: “Насладата на земния живот е мимолетна, а отвъдният е най-доброто за богобоязливите. И не ще бъдете угнетени дори с влакънце от фурма.”

78.  Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули. И ако ги достигне добрина, казват: “Това е от Аллах.”, а ако ги сполети злина, казват: “Това е от теб [о, Мухаммад]!” Кажи: “Всичко е от Аллах.” Какво им е на тези хора, та почти не проумяват дума?

79.  Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб. Пратеник те изпратихме при хората. Достатъчен е Аллах за свидетел.

80.  Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах. А отметнат ли се, Ние не те изпратихме за техен пазител.

81.  И казват: “Покоряваме се!”, а отделят ли се от теб, група от тях крои нощем противното на онова, което говори. Но Аллах записва какво кроят нощем. Бъди въздържан с тях и на Аллах се уповавай! Достатъчен е Аллах за довереник.

82.  Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.

(Свещеният Коран е цялостно послание като съдържание, идейност и изказ. Думите, изречени от хората, са различни според положението и условията, в които се намират пишещият и говорещият. А Книгата на Аллах отначало докрай се отличава с неповторима красота и гладкост, със строга последователност, цялост, непоклатимост и хармония, въпреки че засяга времето отпреди сътворението до вечността. Това е достатъчно, за да се проумее, че Свещеният Коран не е човешко творение, а е низпослание от Аллах.)

83.  И щом дойде при тях известие за спокойствие или за страх, разгласяват го. А ако бяха го отнесли до Пратеника и удостоените с власт измежду им, щяха да го разберат онези от тях, които могат да го проумеят. И ако не бе благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост, щяхте да последвате сатаната, освен малцина.

84.  И сражавай се [о, Мухаммад] по пътя на Аллах! Отговорен си единствено за себе си. И подбуждай вярващите! Дано Аллах възпре мощта на неверниците! Аллах е най-силен по мощ и най-силен по наказание.

85.  Който се застъпва за добро дело, ще има дял от него, а който се застъпва за лошо дело, ще има бреме от него. Аллах за всяко нещо въздава.

86.  И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Аллах за всяко нещо държи сметка.

87.  Аллах ­ няма друг бог освен Него! Ще ви събере Той в Деня на възкресението, няма съмнение в това. А кой е по-правдив в словото си от Аллах?

88.  Какво ви е, та спрямо лицемерите сте две групи? Низвергна ги Аллах заради онова, което са придобили. Нима искате да напътите онзи, когото Аллах е оставил в заблуда? А когото Аллах остави в заблуда, ти не ще намериш път за него.

89.  Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите ­ и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник ­

90.  освен добралите се до народ, с който имате договор; или дошлите при вас със свити сърца, че са се сражавали срещу вас или че ще се сражават срещу своя народ. И ако Аллах бе пожелал, щеше да ги овласти над вас и да се сражават срещу вас. А отдръпнат ли се, без да се сражават, и ви предложат мир, Аллах не ще ви отвори път против тях.

91.  Ще откриете и други, които искат и с вас да са в безопасност, и със своя народ ­ в безопасност. Всякога, щом биваха връщани към изкушението, биваха низвергвани в него. И ако не се отдръпнат и не ви предложат мир, и не удържат ръцете си, хващайте и ги убивайте, където ги заварите! Дадохме ви явен довод срещу тези.

92.  И не трябва вярващ да убива вярващ, освен по погрешка. А онзи, който убие вярващ по погрешка ­ да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството му, освен ако простят. А ако [убитият] е вярващ от враждебен вам народ ­ да се освободи вярващ роб. А ако е от народ с договор между вас ­ да се връчи откуп на семейството му и да се освободи вярващ роб. А онзи, който няма възможност ­ да говее два поредни месеца за покаяние пред Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.

93.  А за онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е Адът, там ще пребивава вечно. Аллах му се гневи и го проклина, и за него е приготвил огромно мъчение.

94.  О, вярващи, когато странствате по пътя на Аллах, изяснявайте си и не казвайте на онзи, който ви отправи поздрав: “Ти не си вярващ”, стремейки се към мимолетното на земния живот. При Аллах има обилни богатства. Такива бяхте преди, но Аллах ви облагодетелства. Изяснявайте си! Сведущ е Аллах за вашите дела.

95.  Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах отреди на борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите ­ с огромна награда:

96.  със степени от Него и с опрощение, и милост. Аллах е опрощаващ, милосърден.

97.  Когато ангелите приберат душите на угнетилите себе си, ще им рекат: “В какво положение бяхте?” Ще рекат: “Бяхме безсилни на земята.” Ще рекат: “Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите из нея?” На тези мястото им е Адът ­ и колко лоша участ е той,

98.  освен за слабите от мъжете, жените и децата, които са немощни и не намират път.

99.  Тези Аллах може и да извини. Аллах е извиняващ, опрощаващ.

100.     А който се пресели по пътя на Аллах, ще открие на земята много приют и обилие. А който напусне дома си, преселвайки се заради Аллах и Неговия Пратеник, и после го настигне смъртта, при Аллах му е отредена наградата. Аллах е опрощаващ, милосърден.

(Преди преселването в ал-Медина мюсюлманите преживели големи страдания, мъчения и беди, затова част от тях емигрирали в Етиопия. През 622 г. Пророка, мир нему, и неговите сподвижници се преселили в ал-Медина.)

101.     А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата, ако се страхувате, че ще ви навредят онези, които не са повярвали. Неверниците са ваш явен враг.

102.     И когато си сред вярващите и им водиш молитвата, нека с теб стои група и да вземат своите оръжия. И щом се поклонят в суджуд, част от тях да застанат зад вас. После нека дойде друга група, която още не се е молила, и да извърши молитвата с теб, и да бъде предпазлива, и да вземе оръжията си. Онези, които не повярваха, желаят да нехаете за своите оръжия и вещи, та да се нахвърлят срещу вас отведнъж. И не е прегрешение за вас, ако дъжд ви напакости или сте болни, да положите оръжията си, но бъдете предпазливи. Аллах приготви за неверниците унизително мъчение.

103.     И когато завършите молитвата, споменавайте Аллах прави, седнали и на хълбок! А когато сте вън от опасност, отслужвайте молитвата в цялост! За вярващите молитвата е предписание в определено време.

104.     И не показвайте слабост в издирването на [вражески] народ! Ако ви боли ­ и тях ги боли, както и вас е боляло, но вие се надявате на Аллах за онова, за което те не се надяват. Аллах е всезнаещ, премъдър.

105.     Ние ти низпослахме Книгата с истината, за да отсъдиш между хората с онова, което Аллах ти показа. И не се препирай заради изменниците!

106.     И моли прошка от Аллах! Аллах е опрощаващ, милосърден.

107.     И недей да спориш за онези, които изменят на себе си! Аллах не обича никой изменник, грешник.

108.     Прикриват се от хората, но от Аллах не се прикриват. Той е с тях, когато нощем замислят думи, от които е недоволен. Аллах обхваща техните дела.

109.     Ето, вие спорехте заради тях в земния живот, но кой ще спори с Аллах заради тях в Деня на възкресението? Или кой ще им бъде покровител?

110.     Който стори зло или себе си угнети, а сетне помоли Аллах за прошка, ще открие, че Аллах е опрощаващ, милосърден.

111.     И който придобие грях, той го придобива само в свой ущърб. Аллах е всезнаещ, премъдър.

112.     И който придобие вина или грях, сетне набеди за това невинен, той се е нагърбил с клевета и явен грях.

113.     И ако не бе благодатта на Аллах, и Неговата милост към теб, група от тях щеше да те заблуди. Но единствено себе си заблуждават и с нищо не ще ти навредят. Аллах ти низпосла Книгата и мъдростта, и те научи на онова, което не си знаел. Огромна е благодатта на Аллах към теб.

114.     Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората. И който върши това в стремеж към благоволението на Аллах, Ние ще го дарим с огромна награда.

115.     А който противоречи на Пратеника, след като му се изясни напътствието, и следва друг, а не пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша участ е той!

116.     Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.

117.     Те не зоват Него, а само женски божества, и зоват само сатана-непокорник.

118.     Прокле го Аллах и той рече: “Кълна се, ще отнема определена част от Твоите раби

119.     и ще ги заблуждавам, и ще ги подбуждам към копнежи, и ще им повелявам да срязват ушите на добитъка, и ще им повелявам да изменят творението на Аллах.” Който приема не Аллах, а сатаната за покровител, той ще понесе явна загуба.

120.     Обещава им и ги подбужда към копнежи. Ала сатаната им обещава само измамност.

121.     На тези мястото им е Адът и не ще намерят избавление от него.

122.     А които вярват и вършат праведни дела, ще ги въведем в Градините, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно и завинаги ­ истинно обещание от Аллах. А кой е по-верен от Аллах в словата?

123.     Нито е във вашите копнежи, нито е в копнежите на хората на Писанието ­ който върши зло, ще му се въздаде същото и не ще си намери освен Аллах нито покровител, нито избавител.

124.     А който върши праведни дела, мъж или жена, и е вярващ, тези ще влязат в Рая и не ще бъдат угнететени дори с браздица по костилка на фурма.

125.     И кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал на Аллах с истинска преданост и е последвал вярата на Ибрахим Правоверния? Аллах прие Ибрахим за приятел.

126.     На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах обхваща всяко нещо.

127.     И те питат да постановиш за жените. Кажи [о, Мухаммад]: “За тях ви постановява Аллах, а и четеното вам в Книгата ­ за осиротелите жени, на които не давате, каквото им е предписано, желаейки да встъпите в брак с тях, и за невръстните сред децата, и да уреждате сираците със справедливост. Каквото и добро да извършите, Аллах го знае.

128.     И ако жена се страхува от своя съпруг, от неприязън или отдръпване, не е прегрешение за тях помежду им да се помирят. Най-добро е помирението. В душата е заложено скъперничеството. И ако благодетелствате и сте богобоязливи ­ сведущ е Аллах за вашите дела.

129.     И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга ­ висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи ­ Аллах е опрощаващ, милосърден.

(“Висяща” e жената, чийто съпруг не общува с нея, но не є дава развод.)

130.     А ако двамата се разделят, Аллах ще обогати всекиго от Своето изобилие. Аллах е всеобхватен, премъдър.

131.     На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. И повелихме на дарените с Писанието преди вас и на вас да се боите от Аллах. А ако сте неверници ­ на Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах е над всяка нужда, всеславен.

132.     На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Достатъчен е Аллах за довереник.

133.     Ако пожелае, Той ще ви заличи, о, хора, и други ще доведе. Аллах има сила за това.

134.     Който е пожелал наградата на земния живот ­ при Аллах е наградата и на земния живот, и на отвъдния. Аллах е всечуващ, всевиждащ.

135.     О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден ­ Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] ­ сведущ е Аллах за вашите дела.

136.     О, вярващи, вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Писанието, което е низпослал преди! А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил.

137.     Които повярваха, после станаха неверници, после повярваха, после пак станаха неверници, после неверието им се усили ­ Аллах не ще им прости, нито ще им посочи път.

138.     Извести лицемерите, че за тях има болезнено мъчение ­

139.     за онези, които взимат неверниците за ближни вместо вярващите. Нима у тях търсят мощта? На Аллах е цялата мощ.

140.     Той вече ви низпосла в Книгата: “Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с неверниците, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” Аллах ще събере в Ада всички лицемери и неверници,

141.     които ви дебнат и ако имахте победа от Аллах, казваха: “Не бяхме ли заедно с вас?” А ако неверниците надделееха, казваха: “Не ви ли завладяхме и ви защитихме от вярващите?” Аллах ще отсъди между вас в Деня на възкресението. Аллах не ще направи за неверниците път против вярващите.

142.     Лицемерите се стараят да измамят Аллах, но Той мами тях. Изправят ли се за молитва, се изправят мързеливи, за показ пред хората, и малко споменават Аллах,

143.     непостоянни са ­ ту към тези, ту към онези. А когото Аллах оставя в заблуда, ти не ще намериш път за него.

144.     О, вярващи, не взимайте неверници за ближни вместо вярващите! Нима искате да дадете на Аллах явен довод срещу вас?

145.     Лицемерите са най-ниско на дъното на Огъня и не ще намериш за тях избавител,

146.     освен които се разкаят и поправят, и се придържат към Аллах, и са искрени в своята религия пред Аллах. Тези са с вярващите. И ще дари Аллах вярващите с огромна награда.

147.     За какво Аллах да ви измъчва, ако сте признателни и вярващи? Аллах е признателен, всезнаещ.

148.     Аллах не обича да се прогласява за злото освен от угнетения. Аллах е всечуващ, всезнаещ.

149.     Ако показвате добро или го прикривате, или извинявате зло ­ Аллах е извиняващ, всесилен.

150.     Които не вярват в Аллах и в Неговите пратеници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: “Вярваме в едни и не вярваме в други”, и искат да поемат среден път,

151.     тези са истинските неверници. И приготвихме за неверниците унизително мъчение.

152.     На тези, които повярваха в Аллах и в Неговите пратеници, и не отделяха никого измежду тях, Той ще им даде наградите. Аллах е опрощаващ, милосърден.

153.     Хората на Писанието искат да им свалиш Писание от небето. И от Муса искаха дори повече от това. И рекоха: “Покажи ни Аллах наяве!” И ги порази мълнията заради техния гнет. Сетне приеха телеца, след като ясните знаци дойдоха при тях, и Ние ги извинихме за това, и дадохме на Муса явен довод.

(В надменността си юдеите поискали Писание, низпослано наведнъж от небето, както по времето на Муса, мир нему.)

154.     И въздигнахме отгоре им Планината поради техния обет, и им рекохме: “Влезте през вратата, кланяйки се доземи!” И им рекохме: “Не престъпвайте в Съботата!” И взехме от тях твърд обет.

155.     Защото нарушиха своя обет и не повярваха в знаменията на Аллах, и убиваха пророците без право, и изричаха: “Сърцата ни са в броня.” ­ да, Аллах ги запечата [сърцата] поради тяхното неверие и не вярват освен малцина ­

156.     и защото не повярваха и изричаха срещу Мариам огромна клевета,

157.     и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.

(Всевишният Аллах избавил Нух от потопа, Ибрахим ­ от огъня, Муса ­ от Фараона, Мухаммад ­ от засадата на съдружаващите. Спасил и Иса от евреите - уподобил на него човека, който го предал и той бил убит вместо Иса.)

158.     Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър.

159.     Сред хората на Писанието няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт, а в Деня на възкресението той ще е свидетел против тях.

160.     И поради гнета на юдеите им възбранихме разрешени за тях блага, и защото възпираха много от пътя на Аллах,

161.     и защото взимаха лихвата, а им бе възбранена, и изяждаха имотите на хората с измама. И за неверниците сред тях приготвихме болезнено мъчение.

162.     Ако утвърдените в знанието сред тях и повярвалите вярват в низпосланото на теб и в низпосланото допреди теб, и извършващите молитвата, и даващите милостинята закат, и вярващите в Аллах и в Сетния ден ­ на тях ще въздадем огромна награда.

163.     Ние ти дадохме откровение, както дадохме на Нух и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете, и Иса, и Айюб, и Юнус, и Харун, и Сулайман, и на Дауд дарихме Псалмите;

164.     пратеници, за които вече ти разказахме преди, и пратеници, за които не сме ти разказали, ­ и Аллах говори пряко на Муса, ­

165.     пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е всемогъщ, премъдър.

166.     Аллах свидетелства, че онова, което низпосла на теб, го низпосла със Своето знание, и ангелите свидетелстват. И достатъчен е Аллах за свидетел.

167.     Които не вярват и възпират от пътя на Аллах, те дълбоко се заблуждават.

168.     Които не вярват и угнетяват, Аллах не ще им прости и не ще им посочи път,

169.     освен пътя към Ада, там ще пребивават вечно и завинаги. Това за Аллах е лесно.

170.     О, хора, Пратеника дойде при вас с истината от вашия Господ ­ и повярвайте! Това е най-доброто за вас. А ако не повярвате ­ на Аллах е всичко на небесата и на земята. Аллах е всезнаещ, премъдър.

171.     О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник.

172.     Месията не ще презре да бъде раб на Аллах, нито приближените ангели. А който презре да Му служи и се възгордее ­ Той всички ще събере при Себе Си.

173.     А които вярват и вършат праведни дела ­ Той ще изплати напълно техните награди и ще им надбави от Своята благодат. А които презират и се възгордяват ­ Той ще ги накаже с болезнено мъчение. И освен Аллах, за себе си не ще намерят нито покровител, нито избавител.

174.     О, хора, при вас дойде довод от вашия Господ и ви низпослахме явна светлина.

175.     А които вярват в Аллах и се привържат към Него ­ Той ще ги въведе в милост от Него и в благодат, и ще ги насочи към Себе Си по правия път.

176.     И те молят да постановиш. Кажи: “Аллах ви постановява за умрелите без деца и бащи. Почине ли мъж и не е имал дете, а е имал сестра, нейно е половината от онова, което е оставил, а и той я наследява, ако не е имала дете. А щом са две, за тях са две третини от онова, което е оставил. А щом са повече братя и сестри, за мъжкото е дял, колкото за две женски.” Аллах ви обяснява, за да не се заблудите. Аллах знае всяко нещо.