6.

СУРА ДОБИТЪКЪТ

(АЛ-АНАМ)

Меканска, с изключение на знамения 20, 23, 91, 93, 114, 141, 151, 152 и 153, които са медински. Съдържа 165 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1.  Слава на Аллах, Който сътвори небесата и земята, и стори тъмнините и светлината! После онези, които не вярват, към своя Господ приравняват.

2.  Той е Онзи, Който ви сътвори от глина, после отсъди един срок и определен срок има при Него. После се съмнявате!

(Единият срок е смъртта, а другият ­ Часът на възкресението.)

3.  Той е Богът и на небесата, и на земята. Знае Той какво скривате и какво изявявате, и знае какво придобивате.

4.  И не идваше при тях знамение от знаменията на техния Господ, без да се отвърнат от него.

5.  И взеха за лъжа правдата, когато тя дойде при тях. Но ще ги достигнат вестите за онова, на което са се подигравали.

6.  Не видяха ли колко поколения преди тях погубихме? Издигнахме ги на земята повече, отколкото издигнахме вас, и им изпратихме от небето обилен дъжд, и сторихме сред тях реките да текат, но ги погубихме заради прегрешенията им и създадохме след тях други поколения.

7.  И ако ти бяхме низпослали написано Послание и го пипнеха с ръцете си, неверниците пак щяха да рекат: “Това е само явна магия.”

8.  И рекоха: “Защо не му бе проводен ангел?” А ако бяхме проводили ангел, щеше да е свършено с тях. И нямаше да бъдат изчакани.

9.  И ако Пратеника сторехме ангел, щяхме да го сторим като човек и пак да им замъглим онова, което сами замъгляват.

10.  Подиграваха се и на пратеници преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги връхлетя онова, на което се подиграваха.

11.  Кажи: “Вървете по земята, после вижте какъв е краят на отричащите!”

12.  Кажи: “На кого е онова на небесата и на земята?” Кажи: “На Аллах! Той отреди за Себе Си милостта. Непременно ще ви събере в Деня на възкресението, няма съмнение в това. Които погубиха душите си, те не вярват.

13.  Негово е онова, което живее през нощта и през деня. Той е Всечуващия, Всезнаещия.”

14.  Кажи [о, Мухаммад]: “Нима ще взема за закрилник друг, а не Аллах ­ Твореца на небесата и на земята? Той храни, а не е хранен.” Кажи: “Бе ми повелено да съм първият мюсюлманин [от тази общност]. И не бъди от съдружаващите!”

15.  Кажи: “Страхувам се от мъчение във великия Ден, ако се възпротивя на своя Господ.”

16.  От когото бъде отклонено в този Ден, Той го е помилвал. Това е явното спасение.

17.  Ако Аллах те застигне с вреда, не ще я отмени друг освен Той, и ако те застигне с добро, Той за всяко нещо има сила.

18.  Той е Всевластващия над Своите раби, Той е Премъдрия, Сведущия.

19.  Кажи: “Кое нещо е най-голямо за свидетелство?” Кажи: “Аллах е свидетел между мен и вас. Този Коран ми бе разкрит с откровение, за да предупредя с него вас и всеки, до когото стигне. Нима свидетелствате, че с Аллах има други богове?” Кажи: “Аз не свидетелствам.” Кажи: “Единственият Бог е Той и съм невинен за това, което съдружавате.”

20.  Онези, на които дарихме Писанието, го знаят, както знаят синовете си. Онези, които погубиха души си, те не вярват.

21.  Кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах, или взима за лъжа Неговите знамения? Не ще сполучат угнетителите.

22.  Един Ден ще съберем всички, после ще речем на онези, които съдружаваха: “Къде са ви съдружниците, за които твърдяхте?”

23.  После те не ще имат друго оправдание, освен само да рекат: “Кълнем се в Аллах ­ нашия Господ, не бяхме съдружаващи!”

24.  Виж как лъжат против себе си и от тях изчезна онова, което са измисляли!”

25.  И някои от тях те слушат, но сложихме сърцата им в броня, да не го разбират, а в ушите им ­ глухота. И дори да видят всякакво знамение, не ще повярват в него. Когато идваха при теб да те оспорват, неверниците казваха: “Това са само легенди на предците.”

26.  И възпират от него [- Пратеника], и се отдалечават от него, но погубват само себе си, без да усетят.

27.  И ако ти би видял, когато бъдат изправени пред Огъня, как ще рекат: “О, ако бъдем върнати, не ще взимаме за лъжа знаменията на нашия Господ и ще сме от вярващите!”

28.  Да, ще им се яви онова, което преди са скривали; но и да бъдат върнати, пак ще повторят онова, от което бяха възпрени. Наистина те са лъжци.

29.  Казваха: “Няма друг освен земния ни живот и не ще бъдем възкресени.”

30.  И ако би видял, когато бъдат изправени пред техния Господ, как Той ще каже: “Не е ли истина това?” Ще кажат: “Да, кълнем се в своя Господ!” Ще каже: “Вкусете тогава мъчението, че не повярвахте!”

31.  Загубили са онези, които взимат за лъжа срещата с Аллах. Когато при тях внезапно дойде Часът, ще кажат: “О, горко ни за онова, което там пропиляхме!” И ще понесат на гръб своите товари. Колко лошо е онова, което носят!

32.  Земният живот е само игра и забава. А отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите. Нима не проумявате?

33.  Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват. Но не теб взимат за лъжец, а всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах.

34.  И други пратеници преди теб бяха взимани за лъжци, но търпяха да ги обвиняват в лъжа и да им причиняват страдания, докато дойдеше при тях Нашата подкрепа. Никой не може да подмени Словата на Аллах. И вече стигнаха до теб вести за пратениците.

35.  И ако за теб е тежко тяхното отвръщане, ако можеш да подириш проход в земята или стълба в небето, за да им донесеш знамение... И ако пожелаеше Аллах, щеше да ги събере на правия път. И не бъди от невежите!

36.  Откликват само тези, които чуват, а мъртвите Аллах ще възкреси, после при Него ще бъдат върнати.

37.  И рекоха: “Да бе му низпослано знамение от неговия Господ!” Кажи [о, Мухаммад]: “Аллах е способен да спусне знамение, ала повечето от тях не знаят.”

38.  И няма твар по земята, нито птица, летяща с крилата си, без да са в общности, подобно на вас. Не пропуснахме нищо в Книгата. После при техния Господ ще бъдат събрани.

39.  А тези, които взеха за лъжа Нашите знамения, са глухи и неми в тъмнините. Когото пожелае, Аллах оставя в заблуда, а когото пожелае, насочва по правия път.

40.  Кажи: “Мислите ли, че ако ви се е явило наказанието на Аллах или ви се е явил Часът, ще зовете друг освен Аллах, ако говорите истината?”

41.  Да, Него ще зовете и Той ще премахне онова, за което зовете, ако е пожелал, и ще забравите онези, с които Го съдружавате.

42.  И на общностите преди теб изпращахме пратеници и с нищета и болести ги сграбчвахме, за да се смирят.

43.  И поне когато идваше при тях Нашето мъчение, да се смиряваха! Ала сърцата им закоравяваха и сатаната им разкрасяваше онова, което вършеха.

44.  И щом забравяха какво им се напомняше, разтваряхме пред тях врати за всичко. И тъкмо когато ликуваха за онова, което им бе дадено, сграбчвахме ги внезапно и ето ги ­ отчаяни!

45.  И бе изкореняван и последният угнетител. Слава на Аллах, Господа на световете!

46.  Кажи: “Как мислите, ако Аллах ви отнеме слуха и зрението, и ви запечата сърцата, кой друг бог освен Аллах би ви ги възстановил?” Виж как подробно им разясняваме знаменията! После пак се отвръщат.

47.  Кажи: “Как мислите, ако мъчението на Аллах ви дойде внезапно или наяве, ще бъдат ли погубени други освен хората-угнетители?”

48.  Ние изпращаме пратениците единствено като благовестители и предупредители. За които вярват и се поправят ­ за тях не ще има страх и не ще скърбят.

49.  А които взимат за лъжа Нашите знамения, ще ги засегне мъчението заради нечестивостта им.

50.  Кажи: “Не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах, нито знам неведомото, и не ви казвам, че съм ангел. Следвам единствено онова, което ми се разкрива.” Кажи: “Нима са равностойни слепият и зрящият? Не ще ли размислите?”

51.  И предупреди с това онези, които имат страх, че ще бъдат събрани при своя Господ ­ нямат освен Него друг покровител, нито застъпник ­ за да се предпазят!

(Когато първенците от племето Курайш отишли при Пратеника на Аллах, мир нему, те не пожелали редом с тях да присъстват бедни вярващи. Като се съобразил с тяхното желание, Пратеника на Аллах понечил да отпрати клетниците. Тогава Аллах предупредил Пророка с думи, съобщени в следващото знамение.) 

52.  И не прогонвай онези, които зоват своя Господ и сутрин, и вечер, искайки Неговия Лик! Ти не си отговорен с нищо за тяхната равносметка и те не са отговорни с нищо за твоята равносметка, та да ги прогонваш и да бъдеш от угнетителите.

53.  Така изпитвахме едни от тях чрез други, за да кажат: “Тези ли измежду нас Аллах облагодетелства?” Не знае ли Аллах признателните най-добре?

54.  И когато при теб дойдат вярващите в Нашите знамения, кажи: “Мир вам!” Вашият Господ отреди за Себе Си милостта, тъй че за онзи от вас, който е сторил зло в неведение, после се разкае след това и се поправи ­ Той е опрощаващ, милосърден.

55.  Така разясняваме знаменията, за да проличи пътят на престъпниците.

56.  Кажи [о, Мухаммад]: “Под възбрана за мен е да служа на онези, които вие зовете, освен на Аллах.” Кажи: “Не ще последвам вашите страсти ­ иначе да съм се заблудил и да не съм от напътените.”

57.  Кажи: “Аз имам ясен знак от своя Господ, а вие Го взехте за лъжа. Не е у мен това, за което бързате. Единствено Аллах отсъжда. Той отрежда правдата. Той е Най-добрият съдник.”

58.  Кажи: “Ако е у мен това, за което бързате, вече да е приключено делото между мен и вас. Аллах най-добре знае угнетителите.”

59.  У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга.

60.  Той е, Който ви прибира [душите] през нощта и знае какво сте придобили през деня, после ви възкресява през него, докато се приключи определен срок. После при Него ще се завърнете и Той ще ви извести какво сте извършили.

61.  Той е Всевластващия над Своите раби и ви изпраща [ангели-] пазители. А щом при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и нищо не пропускат.

62.  После [рабите] ще бъдат върнати при Аллах, техния истински Господар. Единствен Той отсъжда. Той най-бързо прави равносметка.

63.  Кажи: “Кой ще ви спаси от тъмнините на сушата и на морето, щом Го призовете със смирение и дори в уединение: “Ако Той ни спаси от това, непременно ще сме от признателните.”

64.  Кажи: “Аллах ви спасява от това и от всяка горест, а после пак съдружавате.”

65.  Кажи: “Той е Способния да прати срещу вас наказание ­ отгоре ви или изпод нозете ви, или да ви противопостави в групи и да накара едни от вас да вкусят мъчение от други.” Виж как подробно им разясняваме знаменията, за да проумеят!

(Народите от предишните епохи не повярвали на изпратените им пророци и тяхното непокорство и невъздържаност не секвали. Тогава Аллах обсипал някои от тях с дъжд от камъни и ги погубил, други погубил със силно земетресение, а трети подтикнал да се самоунищожат чрез вътрешни междуособици. Това знамение напомня именно за тези събития и предупреждава народа на последния Пророк.)

66.  Твоят народ го взе за лъжа [Корана], въпреки че той е истината. Кажи: “Не съм над вас пазител.”

67.  Всяка вест си има определено време и ще узнаете.

68.  И щом видиш такива, които празнословят за Нашите знамения, отстрани се от тях, докато не се впуснат в друг разговор! И ако те унесе в забрава сатаната, не сядай, щом си спомниш, с хората-угнетители!

69.  Онези, които се побоят, не са отговорни за тях с нищо, ала това е напомняне, за да се побоят!

70.  Остави онези, които взеха своята религия за игра и забавление, и ги съблазни земният живот! И напомняй с този [Коран], та да не погине душата заради това, което е придобила! Тя няма друг покоровител, нито застъпник, освен Аллах. И с какъвто и откуп да се откупва, не ще є бъде приет. Тези са погубените заради това, което са придобили. За тях има вряща вода да пият и болезнено мъчение заради неверието им.

71.  Кажи: “Нима ще зовем не Аллах, а онези, които нито са ни от полза, нито ни вредят, и ще бъдем тласнати назад, след като Аллах ни напъти, подобно на онзи, който има другари, зовящи го към правия път: “Ела при нас!”, а сатаните го замаяха на земята и е слисан. Кажи [о, Мухаммад]: “Напътствието на Аллах е напътствие и ни бе повелено да се отдадем на Господа на световете.”

72.  И отслужвайте молитвата, и бойте се от Него! Той е Онзи, при Когото ще бъдете събрани.

73.  Той е, Който сътвори небесата и земята с мъдрост; и Деня, когато казва: “Бъди!” ­ и то става. Неговото Слово е истината. Негово е владението в Деня, когато се протръби с Рога. Той е Знаещия скритото и явното. Той е Премъдрия, Сведущия.

74.  И каза Ибрахим на баща си Бзар: “Нима смяташ изваянията за богове? Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.”

75.  И така показваме на Ибрахим владението на небесата и на земята, за да е от убедените.

76.  И когато го покри нощта, той видя звезда. Рече: “Това е моят Господ.” А когато залезе, рече: “Не обичам залязващите.”

77.  И когато видя луната да изгрява, рече: “Това е моят Господ.” А когато залезе, рече: “Ако не ме напъти моят Господ, ще бъда от заблудените хора.”

78.  И когато видя слънцето да изгрява, рече: “Това е моят Господ. То е най-голямото.” А когато залезе, рече: “О, народе мой, невинен съм за това, което съдружавате!

79.  Аз обърнах правоверен своето лице към Онзи, Който е сътворил небесата и земята. Аз не съм от съдружаващите.”

80.  И го оспорваше неговият народ. Рече: “Нима ме оспорвате за Аллах, след като Той ме напъти? Не ме е страх от онова, което съдружавате с Него, освен ако моят Господ не пожелае друго. Моят Господ обгръща със знание всяко нещо. Не ще ли си припомните?

81.  И как да се страхувам от онова, с което Го съдружавате, щом вие не се страхувате, че съдружавате Аллах с онова, за което не ви е низпослал довод? Коя от двете групи заслужава повече сигурност, ако знаете?”

82.  За онези, които вярват и не смесват своята вяра с гнет ­ за тях е сигурността и те са напътени.

83.  Това е доказателството, което Ние дадохме на Ибрахим срещу народа му. Въздигаме по степени когото пожелаем. Твоят Господ е премъдър, всезнаещ.

84.  И го дарихме с Исхак и Якуб. И двамата напътихме. Напътихме и Нух преди, а от неговите потомци ­ Дауд и Сулайман, и Айюб, и Юсуф, и Муса, и Харун. Така възнаграждаваме благодетелните.

85.  И Закария, и Яхя, и Иса, и Иляс ­ всички са от праведниците.

86. И Исмаил, и ал-Ясаа, и Юнус, и Лут, и предпочетохме всички пред народите.

87.  И от техните бащи, и от потомствата им, и от братята им. Избрахме тях и ги насочихме по правия път.

88.  Това е напътствието на Аллах. С него Той напътва когото пожелае от Своите раби. И ако бяха Го съдружили, щеше да се провали онова, което вършеха.

89.  Те са онези, на които дарихме Писанието и мъдростта, и пророчеството. И щом не вярват на това, Ние го възлагаме на хора, които не го отричат.

(Това знамение се отнася както за времето на пророчеството на Мухаммад, мир нему, така и за всяка следваща епоха.)

90.  [Пророците-] те са онези, които Аллах напъти. Следвай техния прав път! Кажи: “Не искам от вас отплата за това. То е само напомняне за народите.”

91.  И не оцениха [неверниците] Аллах с истинското му величие, когато рекоха: “Аллах не низпосла нищо на човек.” Кажи: “Кой тогава низпосла Писанието, което Муса донесе като светлина и напътствие за хората? Пишете го върху отрязъци, които показвате, но и много скривате. И бяхте научени на това, което не знаехте нито вие, нито бащите ви.” Кажи: “Аллах!” После остави ги в своята заблуда да се забавляват!

92.  И това е Книга, която Ние низпослахме ­ благословена, за да потвърди наличното допреди нея, и за да предупредиш Майката на градовете [Мека] и всички около нея. Които вярват в отвъдния живот, вярват и в нея. Те спазват своите молитви.

(Мека е духовен център на ислямския свят, затова в знамението той е наречен “Умму-л-кура” ­ “Майката на градовете”.)

93.  И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “Бе ми разкрито”, а нищо не му е било разкрито. И който казва: “Ще спусна и аз нещо подобно на онова, което Аллах низпосла.” И да би видял как угнетителите са във въртопа на смъртта, и ангелите протягат ръце: “Изведете душите си! Днес ще ви се въздаде мъчението на позора заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се възгордявахте.”

94.  Идвате при Нас поединично, както ви сътворихме първия път, и оставяте зад гърбовете си онова, което Ние ви дарихме. И не виждаме с вас вашите застъпници, за които твърдяхте, че са съдружници [на Аллах]. Вече е прекъсната връзката помежду ви и се изгуби от вас онова, за което твърдяхте.

95.  Аллах разпуква зърното и костилката. Изважда Той живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото. Това е Аллах! Как сте подлъгани!

96.  Той разпуква зазоряването и Той създаде нощта за покой, а слънцето и луната ­ за изчисление. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.

97.  Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията на хора знаещи.

98.  Той е Онзи, Който ви сътвори от една душа ­ и обиталище, и хранилище. Разясняваме знаменията на хора проумяващи.

(Под “обиталище” в това знамение се подразбират гърбовете на бащите, а под “хранилище” или “вместилище” ­ майчината утроба.)

99.  Той е Онзи, Който изсипва вода от небето и изваждаме Ние с нея кълн за всяко нещо, и изваждаме от него зеленина; от нея изваждаме струпани зърна, и от палмите, от техния завръз ­ близки гроздове, и градини с лози и маслини, и нарове ­ сходни и несходни. Вижте плодовете на всяко, когато връзва плод, и неговото зреене! В това има знамения за хора вярващи.

100.     И отредиха на Аллах съдружници и от джиновете, въпреки че Той ги е сътворил. И в своето неведение Му измислиха синове и дъщери. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го описват!

101.     Първосъздателя на небесата и на земята! Как да има Той дете, щом няма съпруга и всяко нещо е сътворил, и всяко нещо знае?

102.     Това е Аллах, вашият Господ! Няма друг бог освен Него ­ Твореца на всяко нещо. На Него служете! Той се разпорежда с всяко нещо.

103. Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Всепроникващия, Сведущия.

104.     Получихте прозрения от вашия Господ. Който прогледне, то е за него самия, а който е слепец, то е против него самия. [Кажи, о, Мухаммад:] “Аз не съм за вас надзирател.”

105.     Така подробно разясняваме знаменията, че [неверниците] да кажат: “Ти си учил”, и за да разкрием този [Коран] на хора знаещи.

106.     Следвай това, което ти бе разкрито от твоя Господ: “Няма друг бог освен Него!”, и отстрани се от съдружаващите!

107.     Ако Аллах бе пожелал, не биха Го съдружавали. Не те сторихме Ние да си им надзирател и не си им разпоредител.

108.     И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах несправедливо, без да знаят! Така разкрасихме за всяка общност делата є. После при техния Господ ще бъдат върнати и Той ще ги извести какво са правили.

109.     И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение, непременно ще му повярват. Кажи: “Знаменията са от Аллах, но кое ще ви накара да осъзнаете, че дори и да дойдат, те не ще повярват?”

110.     И преобръщаме сърцата им и погледите, както не повярваха в това първия път, и ги оставяме в тяхната престъпност да се лутат.

111.     И ангелите да им спуснехме, и мъртвите да им проговореха, и всичко да им съберяхме на показ, пак нямаше да повярват, освен ако Аллах не пожелае. Ала повечето от тях са невежи.

112.     И така сторихме враг на всеки пророк ­ сатаните от хората и от джиновете. Един другиму си нашепват с измама разкрасената реч. А ако твоят Господ бе пожелал, нямаше да вършат това. Така че остави тях и това, което измислят,

113.     и за да изпитват склонност към нея сърцата на тези, които не вярват в отвъдния живот, и за да се задоволяват с това, и за да придобият, каквото придобият.

114.     [Кажи, о, Мухаммад:] “Нима друг, а не Аллах ще потърся за съдник? Той е Онзи, Който ви низпосла Книгата, подробно разяснена. “Онези, на които дадохме Писанието, знаят, че то е низпослано с правдата от твоя Господ. И никога не бъди от съмняващите се!

115.     Словото на твоя Господ бе завършено с истина и справедливост. Никой не ще подмени Неговите Слова. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

116.     И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах. Те следват единствено догадката и само предполагат.

117.     Твоят Господ най-добре знае кой се отклонява от Неговия път и най-добре знае напътените.

118.     Яжте от онова, над което е споменато името на Аллах, ако вярвате в Неговите знамения!

119.     И защо да не ядете от онова, над което е споменато името на Аллах, щом Той ви е разяснил какво ви е забранил, освен ако сте принудени? В неведение мнозина заблуждават със своите страсти. Твоят Господ най-добре знае престъпващите.

120.     Изоставете и явния грях, и скрития! Които придобият грях, ще им бъде въздадено за онова, което са придобили.

121.     И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост. Сатаните внушават на своите ближни да ви оспорват, а ако им се покорите, наистина сте съдружаващи.

122.     Нима онзи, който бе мъртъв и го съживихме, и му отредихме светлина, да върви с нея сред хората, е подобен на онзи, който е в тъмнините и не ще излезе оттам? Така се разкрасява за неверниците онова, което вършат.

123.     Така сторихме във всяко селище големци да са неговите престъпници, за да лукавстват там. Ала лукавстват само със себе си, но не усещат.

124.     И когато дойдеше при тях знамение, казваха: “Не ще повярваме, додето не ни се даде същото, което бе дадено и на пратениците на Аллах.” Аллах най-добре знае къде да положи Своето послание. Онези, които престъпваха, ще ги сполети унижение при Аллах и сурово мъчение, защото лукавстваха.

125.     И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето. Така Аллах отрежда скверността за онези, които не вярват.

(В това знамение Всевишният Аллах разкрива един природен закон. С изкачването към небето, пропорционално с падането на налягането, се затруднява и дишането. Като изтъква този закон, Всевишният Аллах оповестява, че тези, които не вярват в Исляма, ще дишат трудно и тежко, сякаш се изкачват към небето.)

126.     Това е правият път на твоя Господ. Вече разяснихме знаменията на хора, които се поучават.

127.     За тях е Домът на мира при техния Господ. Той е Покровителят им за онова, което са вършили.

(Домът на мира е едно от имената на Рая.)

128.     В Деня, когато Той ги събере всичките, [ще каже]: “О, джинове, заблудихте много от хората.” И ближните им сред хората ще рекат: “Господи, едни от други се ползвахме и достигнахме срока, който си ни насрочил.” Той ще рече: “Огънят е вашето обиталище, там ще пребивавате вечно, освен ако Аллах пожелае друго.” Твоят Господ е премъдър, всезнаещ.

129.     Така възлагаме едни на други угнетителите заради онова, което са придобили.

130.     О, сборище от джинове и хора, не дойдоха ли при вас пратеници измежду вас, които ви разказваха за Нашите знамения и ви предупреждаваха за срещата с този ваш Ден? Ще рекат: “Свидетели сме за себе си.” И ги прелъсти земният живот, и засвидетелстваха за себе си, че са били неверници.

131.     Това е, защото твоят Господ не е такъв, че да погубва селищата за гнет, без жителите им да са предупредени.

132.     За всички има степени от онова, което са извършили. Твоят Господ не подминава делата им.

133.     Твоят Господ е Пребогатия, Владетеля на милостта. Ако пожелае, Той ще ви премахне и ще ви замести с когото пожелае, както ви създаде от потомството на други хора.

134.     Онова, което ви бе обещано, непременно ще настъпи и не можете да го възпрете.

135.     Кажи: “О, народе мой, работете според своите възможности, и аз ще работя, и ще узнаете за кого е Последната обител! Угнетителите не сполучват.”

136.     И определиха за Аллах част от посевите и добитъка, които Той е създал, и рекоха: “Това е за Аллах! ­ според тяхното твърдение. ­ А това е за съдружаваните от нас.” Ала това, което бе за съдружаваните от тях, не стигаше до Аллах, а това, което бе за Аллах, стигаше до съдружаваните от тях. Колко лошо отсъждат!

137.     Така пред мнозина от съдружаващите умъртвяването на техните рожби бе разкрасено от онези, които те съдружаваха, за да ги погубят и да объркат религията им. А ако Аллах бе пожелал, нямаше да сторят това. Остави ги с техните измислици!

138.     И казаха: “Това е добитък и посев под възбрана, с тях се храни само онзи, който ние пожелаем.” ­ според тяхното твърдение. И добичета, гърбовете на които са под възбрана, и добичета, над които не се споменава името на Аллах ­ това е измислица за Него. Той ще им въздаде, задето си измисляха.

139.     И рекоха: “Това, което е в утробите на тези добичета, е чисто за мъжете ни и под възбрана за жените ни. А щом е мъртвородено, в него те са съучастници.” Ще им въздаде Той за тяхното предписание. Той е премъдър, всезнаещ.

140.     Претърпяха загуба онези, които от безумие убиваха своите рожби в неведение и сложиха под възбрана онова, което Аллах им бе дал за препитание, с измислица за Аллах. Заблудиха се те и не бяха напътени.

141.     Той е, Който създаде градини от растения с подпори и без подпори, и палмите, и насажденията с разни плодове, и маслините, и наровете ­ сходни и несходни. Яжте от плодовете им, когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им, но не прахосвайте ­ Той не обича прахосниците;

142.     ... и от добитъка ­ превоз и постеля. Яжте от онова, което Аллах ви е дал за препитание и не следвайте стъпките на сатаната! Той е ваш явен враг.

143.     [Ето] осем чифта: от овцете ­ два и от козите ­ два. Кажи [о, Мухаммад]: “Двата самеца ли Той възбрани или двете самки, или онова, което съдържаха утробите на самките? Известете ме със знание, ако говорите истината!”

144.     И от камилите ­ два чифта, и от кравите ­ два. Кажи: “Двата самеца ли Той възбрани или две самки, или онова, което съдържаха утробите на самките? Или бяхте свидетели, когато Аллах ви повели това?” И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах, за да заблуди хората в неведение? Аллах не напътва хората-угнетители.

145.     Кажи: “Сред онова, което ми бе разкрито, не намирам храна под възбрана за хранещия се, освен ако е мърша или пролята кръв, или свинско месо ­ те са нечистота, ­ или животно, заклано за друг, а не в името на Аллах.” А за който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ ­ твоят Господ е опрощаващ, милосърден.

146.     А на юдеите възбранихме всичко, което има цели копита и нокти. И от кравите, и от овцете възбранихме за тях тлъстините, освен онова, което носят гърбовете им или вътрешностите, или примесеното с кост. Това им въздадохме за тяхното потисничество. Ние сме говорещите истината.

147.     А ако те взимат за лъжец, кажи: “Вашият Господ е с всеобхватна милост, ала не ще бъде отклонено Неговото мъчение от престъпните хора.”

148.     Онези, които Го съдружават, ще кажат: “Ако пожелаеше Аллах, нямаше да съдружим нито ние, нито нашите бащи, и нямаше да възбраним нищо.” Така отричаха и онези преди тях, докато вкусиха Нашето мъчение. Кажи: “Имате ли знание, та да го изявите пред нас? Вие следвате единствено догадката и само предполагате.”

149.     Кажи: “На Аллах принадлежи съвършеният довод. И ако Той бе пожелал, щеше да ви напъти всички.”

150.     Кажи: “Доведете вашите свидетели, които ще засвидетелстват, че Аллах е възбранил това!” И ако засвидетелстват, не свидетелствай с тях и не следвай страстите на онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, и на онези, които не вярват в отвъдния живот! Те към своя Господ приравняват.

151.     Кажи: “Елате аз да прочета какво ви възбранява вашият Господ! Нищо с Него да не съдружавате! И се отнасяйте с добро към двамата родители! И не убивайте своите рожби поради бедност! Ние храним и вас, и тях. И не доближавайте скверностите ­ и явните от тях, и скритите! И не убивайте човек ­ това Аллах е възбранил, освен по право! Това ви повелява Той, за да проумеете!

152.     И не доближавайте имота на сирака, освен с добронамереност, докато достигне зрелост! И изпълвайте мярката и везната справедливо! На всяка душа възлагаме само според силите є. Когато говорите, бъдете справедливи, дори да е за роднина, и обета към Аллах изпълнявайте! Това ви повелява Той, за да се поучите.

153.     Това е Моят път ­ правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви повелява Той, за да се побоите.

(Предписанията от знамение 151 дотук са десет завета, включени в законите на всички пророци.)

154.     После на Муса дадохме Писанието за пълнота на онзи, който е благодетелствал, и с разяснение за всяко нещо, и с напътствие и милост, за да повярват в срещата със своя Господ.

155.     И това е Писание, низпослахме го Ние благословено. Следвайте го и се бойте, за да бъдете помилвани!

156.     Да не казвате: “Писанието бе низпослано само на две общности допреди нас и към онова, което изучаваха, бяхме в неведение.”

(Тъй като Тората и Евангелието са низпослани на други езици, а не на арабски, арабите биха могли да използват това като оправдание и да кажат: “Ние не разбираме техните езици и сме в неведение за тях.” Една от причините за низпославането на Корана на арабски език е именно да отпадне това оправдание.)

157.     Или да не казвате: “Ако и на нас бе низпослано Писанието, щяхме да сме по-напътени от тях.” Ето вече получихте ясен знак от вашия Господ, и напътствие, и милост. Кой е по-голям угнетител от онзи, който взима за лъжа знаменията на Аллах и се отвръща от тях? На онези, които се отвръщат от Нашите знамения, ще въздадем най-суровото мъчение, защото са се отвръщали.

158.     Нима чакат само да им се явят ангелите или да се яви твоят Господ, или да се явят някои от знаменията на твоя Господ? В деня, когато се явят някои от знаменията на твоя Господ, не ще помогне вярата на душа, която преди не е вярвала или не е придобила благо в своята вяра. Кажи: “Чакайте! И ние чакаме.”

159.     С онези, които разединиха своята религия и станаха на групи ­ ти [о, Мухаммад] нямаш нищо общо. Делото им принадлежи на Аллах. Той после ще ги извести какво са вършили.

160.     Който дойде с добрина, ще има десет като нея. А който дойде със злина, ще му се въздаде само колкото нея и не ще бъдат угнетени.

161.     Кажи: “Моят Господ ме напъти по правия път ­ правата вяра, религията на Ибрахим, правоверния. Той не бе от съдружаващите.”

162.     Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.

163.     Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.”

164.     Кажи: “Нима друг, а не Аллах ще търся за Господ? Той е Господът на всяко нещо.” Всяка душа придобива [греха] единствено за себе си ­ никой съгрешил не ще носи греха на друг. После при вашия Господ е завръщането ви и Той ще ви извести онова, по което сте били в разногласие.

165.     Той е Онзи, Който ви стори наследници на земята и въздигна по степени някои от вас над други, за да ви изпита в онова, което ви е дарил. Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден.