Предговор на Комитета по Наука в Корана и Суната 

Това е истината. Всеки може да я открие, ако се замисли над собствения си произход. Ако се осъзнае и извлече полза от това познание, той може да проучи собствената си личност и средата, в която се намира, да разкрие същността на отношенията си с околните и ролята си в този живот и по този начин да разпознае правата и задълженията си.

Истината трябва да има защитници, които да водят хората по правия път и да им обясняват реалността. Това е Божието послание. Аллах (с.у.т.) назначил за тази истина избран от Него раб. Един от благородните пратеници и близките Му раби, на който Той възложил определени задължения.

Откровенията към пророците Му са от Неговото безкрайно знание. Те би трябвало да съпровождат Неговите раби по пътя на истината и да ги запознаят с Него. Така тези благородни пророци били изпратени до хората, като жест на милосърдие и напътствие за целия свят, с валидност когато и където и да е.

Аллах казва:

“и за всеки народ има водител.” (Коран 13:7)

Стремежът към истината е от огромно значение и е бил още в миналото на голяма почит. В края на краищата той има същото значение като самия живот. Той е смисълът на живота, който ще ни заведе до Създателя ни.

Последното Божие послание - Коранът - ще ни доведе до тази истина. Той въодушевява обикновени работници, изследователи и учени, богати и бедни. Защото това послание е всеобхватно и предопределено за всички хора.

Човек получава подкрепата на Аллах (с.у.т.) и бива напътен, ако намеренията му са наистина искрени, ако Му е покорен и изпълнява задълженията си, докато същевременно търси истината.

Освен това, докато се движим по пътя на истината, Аллах (с.у.т.) ни обещава помощ и подкрепа. Той дарява хората според техните намерения и отваря сърцата на тези, които наистина искат да го намерят.

Прочети ако обичаш великолепният израз на Аллах:

“И кажи: “Слава на Аллах! Ще ви покаже Той Своите знамения и вие ще ги узнаете. Твоят Господ не подминава делата ви.” (Коран, Сура 27, Аят 93)

Така че нашето задължение е да се изучаваме и да търсим истината, а резултатът е една безкрайна отплата от Аллах. Арогантността и невежеството са обратната страна на медала, понеже аргументите на този, който с безсмислени оправдания се опитва да се противопостави на своя Бог, са безсилни. Усилията му ще бъдат провалени пред Бог. След гибелта и напразните усилия на земята го очакват Божия гняв и Неговото наказание:

“А онези, които спорят за Аллах, след като Му е било откликнато, спорът им е напразен пред техния Господ. Върху тях тегне гняв и за тях има сурово мъчение.” (Коран, Сура 42, Аят 16)