Разпространение на Исляма с
“Огън, сабя и меч”?

Напротив, даже в противоречие с едно от най-непреклонните предубеждения спрямо Исляма - арабската традиция играе най-важната роля при разпространението му. Но не само християнското духовенство не е очаквало това. Изминаха хиляда и двеста години, но Християнска Европа все още писмено и устно, в книги и списания, на обществени места и чрез най-новите видове пропаганда се хваща за бабините деветини, че след смъртта на Мухаммад арабските войски били “разпространили Исляма с огън, сабя и меч” от Индийския чак до Атлантическия океан. Това изречение се е превърнало във “всеобщ жаргон” в този контекст, въпреки че противоречи на историческите данни.

“Няма принуждение в религията”, гласи едно задължаващо изречение от Корана (Сура 2:256). Целта и смисълът на на арабските войски била завладяването на територии, по които да бъдат наложени Божийте закони, а не разпространяването на Исляма!

Християните трябвало да си останат християни, евреите евреи, както преди това. Никои не им е пречил, а и на никого не му е било позволено да им пречи при изповядването на вярата им. Никой не е накърнявал духовенството им, Божийте им храмове и богослуженията им. Новите покровители над тези ново-завоювани общности даже ги затруднявали при желанието им да приемат Исляма. Те са се нуждаели от данъците, които в такъв случай отпадали.

Друговерците – тоест християните, евреите, езичниците – сами се бутали към Исляма, вярата, култа на победителите, новите им покровители, и то повече отколкото тези го желали: избирали си арабски имена, носили арабски дрехи, изучавали арабския език и обичай, женили се по арабски и повтаряли шахадата. Атрактивността на арабския начин на живот, изисканост, благородност, елегантност и красота – на кратко, вълшебството на арабската култура, и не на последно място великодушието и толерантността будили едно неустоимо желание. Християнските епископи потвърждавали огорчено влиянието на арабските духовни лица, на които техните “овчици” доброволно се отдавали. Алваро, епископ от Кордоба, се оплаквал развълнувано:

“Много от съвремениците ми четат стихотворенията и приказките на арабите, изследват писанията на ислямските теолози и философи, и то не за да ги опровергаят, а за да се учат, как да се изразяват правилно и елегантно на арабски. Къде би срещнал в днешно време глупак, който да чете коментарите към светото писание на латински? Кой от тях изучава Евангелията, пророците, апостолите?

Уф, всички млади християни, които се бележат с таланта си, са запознати само с литературата и езика на арабите! Упорито четат и изучават арабските книги, влагат огромни суми, за да си направят такива библиотеки и навсякъде публично говорят, колко чудесна е тази литература! Говорили им се за християнска литература, отговарят с презрение, тези книги не заслужавали вниманието им! Така боли, християните забравиха даже и езика си, между хиляда от тях едвам се намира един, който да може да напише разбираемо писмо на латински; в сравнение с това се намират десетки, които да могат да се изказват по най-елегантен начин на арабски и да пишат стихотворения на много по-голямо изкустно ниво от самите араби.”

Същото вълшебство на арабския начин на живот повали за кратко кръстоносците в Ориента. “Ние – тези, които бяхме западняци – се превърнахме в ориенталци”, съобщава гордо французина Fulcher de Chartres поразен от чуждата прелест на този упоен от ухания и цветове вълшебен свят. А и защо им е било да се връщат в бедния запад, след като „Бог превърна Запада в Ориент”.


Откъс от: “Аллах е по-различен” (немско издание)

от: Зигрид Хунке, СКД Издателство Бавария

Преведено от немски език от Way-to-Allah.com