Home About us Contact
 
Introduceding Islam
Lessons & Lectures Lessons & Lectures
Miracles of Islam
Discovering QuraŽan
Way to Islam
Topics that move
Online Library
Islamic Television
Islamic Links
 
 
 
 
 
   

Дванадесет знака за пророчеството на Мухаммед (с.а.с)


До всички мои братя и сестри! Този текст не би трябвало да е само за мюсюлманите, към които аз въпреки всичко тук съм се обърнал, защото може да е в полза на всеки, който търси истината. Моля се на Аллах (с.у.т) да направи така, че той да достигне до много хора и сърцата им да го разберат. Мухаммед (с.а.с) син на Абдуллах е пророк на Аллах и последният пратеник, който Аллах (с.у.т) е пратил до хората на тази земя. Скъпи братя и сестри, трябва да знаете, че синът на Абдуллах Мухаммед (с.а.с) е без съмнение пратеник на Аллах. Знаците за неговото пророчество са ясни и разбираеми за всеки.

Бисми-ллахи-р-рахмани-р-рахим
от Абдуллах Рахман Абдул Кхалид (превод от английски)

Дванадесет от знаците са тези:

1) Мухаммед (с.а.с) е бил неук, до смъртта си не е можел нито да чете нито да пише. Още в годините преди провъзгласяването му за пророк, той е бил известен като човек, на който може да се има доверие и обичал истината. Дори му било дадено името Ал-Амин – този, на който може да се има доверие. Той нямал задълбочена представа от другите религии и за предишни пророци. Това е било положението му до 40-та му годишнина. Тогава той получил откровението - Коранът, който до ден днешен дословно държим в ръцете си. Разказва ни по един прецизен начин историите на предишните пророци, сякаш той самият е бил там. Нито евреите, нито християните могли да намерят грешка в неговите разкази или пък да аргументират логически срещу него на базата на техните писания. Разговорите се ограничавали до безсмислени въпроси, при което изобщо не се интересували от отговорите, а само искали да създават объркване и отхвърляне на Корана.

2) Мухаммед (с.а.с) е предсказал какво ще се случи с неговата общност по негово време и в бъдещето, като например победата над кралствата Персия и Византия, разпространението на Исляма и други неща.

3) На Мухаммед (с.а.с) е бил низспослан Корана на арабски и този Коран е недостижим в красноречието и яснотата си. Поетите от неговото време не са били в състояние да имитират дори една единствена малка част от Корана. Не са могли да приемат предизвикателството на Корана. И до ден днешен никой не е бил в състояние да напише дори една глава, която да е минимално близка по истинност, красота и ред на Корана.

4) Животът на пророка (с.а.с) е един чудесен пример за добросъвестност, честност и въздържане от всякакви вредни начини на поведение. Той използвал живота си на този свят като подготовка за живота на онзи свят. При всяко едно действие се е страхувал от Аллах (с.у.т.), неговия Създател и Съхранител.

5) Аллах (с.у.т) е дарил сърцата на привържениците на Мухаммед (с.а.с) с голяма любов. Тази любов била толкова силна, че всеки от неговите сподвижници несъмнено би дал живота си за него без никакво съмнение. И днес мюсюлманите изпитват голяма обич към последния пророк. Всеки мюсюлманин би се отказал от имотите и от семейството си само за да го види, дори да е само една съвсем кратка среща.

6) В историята на човечеството няма биография на човек, която да е предадена толкова точно и детайлирано като тази на Мухаммед (с.а.с).

7) Същевременно примерът му влияе върху живота на стотици милиони мюсюлмани, след като те се опитват да вземат пратеника на Аллах (с.у.т) за пример и да живеят по възможност като него. Тези, които вярват в пророчеството на Мухаммед (с.а.с) спят така, както той е спял, мият се така, както той го е правил, хранят се, както той се е хранил и се обличат, както той се е обличал...

8) В историята на човечеството няма и няма да има друг човек като пророка Мухаммед (с.а.с), които да е бил удостоен с толкова любов, уважение и почит. Няма друг човек, който да е бил следван така детайлирано.

9) След пращането на пророка Мухаммед (с.а.с) в цялата човешка история са се намирали привърженици, които следвали низспосланите му закони. Във всеки един регион на света има негови привърженици, сред всички раси и народи. Сред тях е имало такива, които преди са били християни, евреи, езичници, идолопоклонници или атеисти. Сред тези, които са приели Исляма има много, които са били известни с мъдростта, честността и знанията си. Те последвали пророка, защото са познали знаците за истината и очевидните чудеса. Това решение не са взимали под натиск или вследствие на насилие и не следвали също така сляпо религията на родителите си.

Много хора се решили да приемат Исляма във времена, в които той е бил слаб, мюсюлманите - малобройни и преследванията срещу тях - големи. Повечето от привържениците на Исляма нямали никакви материални облаги, напротив - пътят им е бил тежък и труден. Били атакувани и преследвани, но въпреки тези преследвания религията не отслабнала и привържениците й не се повлияли от насилието.

Скъпи братя и сестри! Всички тези точки осветяват пророчеството - на един разбираем език. Мухаммед (с.а.с) наистина е бил пророк и пратеник на Аллах (с.у.т). Неговото послание е истина и не е човешко откритие.

10) И накрая, Мухаммед (с.а.с) е бил пратен с едно перфектно послание. Мухаммед (с.а.с) описал Аллах (с.у.т) по един съвършен начин - без недоразумения и слабости в Божията природа. Никой философ или мъдрец не би могъл да формулира подобно описание.

Също така никой нормален човек не е в състояние да измисли закон, който да е до такава степен съвършен и справедлив, каквито са правилата в Исляма. Независимо дали става въпрос за малки или големи неща.

11) Мухаммед (с.а.с) е установил правила за държанието към родителите, роднините, приятелите, съжителите, животните, растенията и всичките създания на Аллах (с.у.т). Тези правила са завършени, справедливи и напълно хармонични. Никой обикновен човек не би могъл да открие дори и едно подобно учение.

Всичко това показва, че тези закони не са резултат на човешки мисли, а са урок и вдъхновение, които пророкът Мухаммед получил от Създателя на небето.

12) Законите и каноните в Исляма отговарят на реда на небето и земята. Това означава, че този, който е създал небето и земята трябва да е началото на откровението, което е дадено на пророка Мухаммед (с.а.с).

Хората не са в състояние да създадат откровението, както не са и в  състояние да създадат тварите.

Източник: answering-christianity.de


Преведено от немски език от Way-to-Allah.com




       
| главна страница | теми, които ни вълнуват | карта на сайта |