|   | 
    
 | 
      | 
      | 
	
 
Дванадесет знака за пророчеството на Мухаммед  (с.а.с)
 
  
  До всички мои братя и  сестри! Този текст не би трябвало да е само за мюсюлманите, към които аз  въпреки всичко тук съм се обърнал, защото може да е в полза на всеки, който търси истината. Моля  се на Аллах (с.у.т) да направи така, че той да достигне до много хора и сърцата  им да го разберат. Мухаммед (с.а.с) син на Абдуллах е пророк на Аллах и  последният пратеник, който Аллах (с.у.т) е пратил до хората на тази земя. Скъпи  братя и сестри, трябва да знаете, че синът на Абдуллах Мухаммед (с.а.с) е без  съмнение пратеник на Аллах. Знаците за неговото пророчество са ясни и  разбираеми за всеки.
  
  
 Бисми-ллахи-р-рахмани-р-рахим 
  от Абдуллах Рахман Абдул  Кхалид (превод от английски)
  
  
  Дванадесет от знаците са  тези:
  
  
  1) Мухаммед (с.а.с) е бил  неук, до смъртта си не е можел нито да чете нито да пише. Още в годините преди провъзгласяването му за пророк, той е бил известен  като човек, на който може да се има доверие и обичал истината. Дори му било  дадено името Ал-Амин – този, на който може да се има доверие. Той нямал задълбочена представа  от другите религии и за предишни пророци. Това е  било положението му до 40-та му годишнина. Тогава той получил откровението -  Коранът, който  до ден днешен дословно държим в ръцете си. Разказва ни по един прецизен начин  историите на предишните пророци, сякаш той самият е бил там. Нито евреите, нито  християните могли да намерят грешка в неговите разкази или пък да аргументират  логически срещу него на базата на техните писания. Разговорите се ограничавали  до безсмислени въпроси, при което изобщо не се интересували от отговорите, а  само искали да създават объркване и отхвърляне на Корана.
  
  
  2) Мухаммед (с.а.с) е  предсказал какво ще се случи с неговата общност по негово време и в бъдещето,  като например победата над кралствата Персия и Византия, разпространението на Исляма и други неща.
  
  
  3) На Мухаммед (с.а.с) е  бил низспослан Корана на арабски и този Коран е недостижим в красноречието и  яснотата си.  Поетите от неговото време не са били в състояние да имитират дори една  единствена малка част от Корана. Не са могли да приемат предизвикателството на  Корана. И до ден днешен никой не е бил в състояние да напише дори една глава,  която да е минимално близка по истинност, красота и ред на Корана.
   
   
  4) Животът на пророка  (с.а.с) е един чудесен пример за добросъвестност, честност и въздържане от  всякакви вредни начини на поведение. Той използвал живота си на този свят като  подготовка за живота на онзи свят. При всяко едно действие се е страхувал от Аллах (с.у.т.), неговия  Създател и Съхранител.
  
  
  5) Аллах (с.у.т) е дарил сърцата на  привържениците на Мухаммед (с.а.с) с голяма любов. Тази любов била толкова  силна, че всеки от неговите сподвижници несъмнено би дал живота си за него без  никакво съмнение. И днес мюсюлманите изпитват голяма обич към последния  пророк. Всеки мюсюлманин би се отказал от имотите и от семейството си само  за да го види, дори да е само една съвсем кратка среща.
   
   
  6) В историята на човечеството няма биография на човек, която да е  предадена толкова точно и детайлирано като тази на Мухаммед (с.а.с).
   
   
  7) Същевременно примерът му влияе върху живота на стотици милиони  мюсюлмани, след като те се опитват да вземат пратеника на Аллах (с.у.т) за  пример и да живеят по възможност като него. Тези, които вярват в пророчеството на Мухаммед (с.а.с) спят така, както той  е спял, мият се така, както той го е правил, хранят се, както той се е хранил и  се обличат, както той се е обличал...
   
   
  8) В историята на човечеството няма и няма да има друг човек като пророка  Мухаммед (с.а.с), които да е бил удостоен с толкова любов, уважение и почит.  Няма друг човек, който да е бил следван така детайлирано.
  
  
  9) След пращането на пророка Мухаммед (с.а.с) в цялата човешка история са  се намирали привърженици, които следвали низспосланите му закони. Във всеки  един регион на света има негови привърженици, сред всички раси и народи. Сред  тях е имало такива, които преди са били християни, евреи, езичници,  идолопоклонници или атеисти. Сред тези, които са приели Исляма има много, които  са били известни с мъдростта, честността и знанията си. Те последвали пророка,  защото са познали знаците за истината и очевидните чудеса. Това решение не са  взимали под натиск или вследствие на насилие и не следвали също така сляпо  религията на родителите си.
  
  
  Много хора се решили да приемат Исляма във времена, в които той е бил слаб,  мюсюлманите - малобройни и преследванията срещу тях - големи. Повечето от  привържениците на Исляма нямали никакви материални облаги, напротив - пътят им  е бил тежък и труден. Били атакувани и преследвани, но въпреки тези  преследвания религията не отслабнала и привържениците й не се повлияли от  насилието.
  
  
  Скъпи братя и сестри! Всички тези точки осветяват пророчеството - на един  разбираем език. Мухаммед (с.а.с) наистина е бил пророк и пратеник на Аллах  (с.у.т). Неговото послание е истина и не е човешко откритие.
   
   
  10) И накрая, Мухаммед (с.а.с) е бил пратен с едно перфектно послание.  Мухаммед (с.а.с) описал Аллах (с.у.т) по един съвършен начин - без  недоразумения и слабости в Божията природа. Никой философ или мъдрец не би  могъл да формулира подобно описание.
   
   
  Също така никой нормален човек не е в състояние да измисли закон, който да  е до такава степен съвършен и справедлив, каквито са правилата в Исляма.  Независимо дали става въпрос за малки или големи неща.
   
   
  11) Мухаммед (с.а.с) е установил правила за държанието към родителите,  роднините, приятелите, съжителите, животните, растенията и всичките създания на  Аллах (с.у.т). Тези правила са завършени, справедливи и напълно хармонични.  Никой обикновен човек не би могъл да открие дори и едно подобно учение.
  
  
  Всичко това показва, че тези закони не са резултат на човешки мисли, а са  урок и вдъхновение, които пророкът Мухаммед получил от Създателя на небето.
  
  
  12) Законите и каноните в Исляма отговарят на реда на небето и земята. Това  означава, че този, който е създал небето и земята трябва да е началото на  откровението, което е дадено на пророка Мухаммед (с.а.с).
  
  
  Хората не са в състояние да създадат откровението, както  не са и в  състояние да създадат тварите.
  
  
  Източник:  answering-christianity.de 
 
  
   Преведено от немски език от Way-to-Allah.com  
  
 
  
   |