ПОЛИГАМИЯТА (МНОГОЖЕНСТВОТО) В ИСЛЯМА

Една от апетитните теми, която привлича вниманието на немюсюлманите и неинформираните за религията си мюсюлмани, е многоженството.

Аллах Всевишния е изпратил Мухаммед (с.а.с.) със Своята съвършена система исляма, не за да създава проблеми на индивида, семейството и обществото, а за да постанови закони, които да улеснят човечеството, закони, които да издигат достойнството на превъзходното творение – човека, а не да го унизят.

Във всяка повеля или препоръка на исляма се съдържа мъдрост, която осветлява пътя на мюсюлманина така, че да не изпитва нужда от допълнително светлина. В Свещения Коран Аллах Всевишния е повелил:

Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светлината. А сатаните са покровители на невярващите. Те ги извеждат от светлината към тъмнините. (2:257)

Имайки предвид обществото, в което живеем и неговата информираност за религията, не на заден план и медиите, които хвърлят кал срещу исляма ще се опитаме да изложим на вниманието на безпристрастните информация по темата.

Когато става въпрос за многоженството е необходимо да припомним историческия момент, в който се появява исляма: Мъжът е могъл да има колкото си поиска жени – без ограничение, да прави с тях каквото си поиска, да ги продава, дарява, преотстъпва – жената не се е считала за човек. Женските рожби са заравяни живи в земята:

И щом известят някого от тях за женска рожба, лицето му помрачнява и спотайва той печал. Скрива се от хората заради лошото, което са му съобщили ­ дали да я пощади за унижение, или [жива] да я зарови в пръстта. Колко лошо отсъждат! (16:58–59)

С идването на исляма статуса на жената се издига и тя заема достойното си място:

…Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена ­ вие сте един от друг… (3:195)

Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие… (7:189)

О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. (4:1)

А който върши праведни дела, мъж или жена, и е вярващ, тези ще влязат в Рая и не ще бъдат угнететени дори с браздица по костилка на фурма. (4:124)

Аллах обеща на вярващите мъже и жени Градините, сред които реки текат ­ там ще пребивават вечно, ­ и приятна обител в Градините на Адн. Благоволението на Аллах е още по-голямо. Това е великото спасение. (9:72)

Обещанието на Аллах е и за мъжете, и за жените, те са сътворени с една и съща цел – да служат на Аллах Всевишния.

О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ. (49:13)

В Свещения Коран Аллах Всевишния е низпослал глава “Жените”. Жената е по-слабата и именно нейните парава са гарантирани. Известни са думите на пророка Мухаммед (с.а.с.) по време на “прощалното поклонение в Мекка”:

“О, хора, жените имат права над вас и вие имате права над тях….”

Също така и думите на пророка:

“Най-добрият измежду вас е този, който е най-добър към съпругата си”.

След казаното до тук да преминем към темата по същество с един въпрос.

От разбраното дотук дали се схваща, че многоженството е разрешено в исляма, за да потисне и унижи жената? Нека отговора да получим от самото знамение третиращо въпроса с многоженството:

А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате ­ две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи ­ с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните. (4:3)

Частта в знамението „… А ако ви е страх, че няма да сте справедливи ­ с една…” предупреждава мъжете, че основното, което се изисква е справедливост и че препоръчителното в исляма е една жена, тъй като справедливото отношение към тях е изключително трудно, което е видно от следното знамение:

И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга ­ висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи ­ Аллах е опрощаващ, милосърден. (“Висяща” e жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод.) (4:129)

Тук не се порицава многоженството, а се предупреждава за трудното спазване на справедливостта и се препоръчва една.

С поставянето на определен брой жени, ислямът ограничава многоженството, както то е било възприемано в предислямския период и деликатно препоръчва една.

Процентът на мюсюлманите по света женени за една жена варира между 90-95%.

На въпроса “Защо на жената не е разрешено да има четири мъже?” бихме отговорили така:

1. Всевишният Аллах е Който създава и знае какво ще създаде – повече мъжки или повече женски. Нима Онзи, Който е сътворил, не знае? Той е Всепроникващия, Сведущия.(67:14)

2. В доислямския период също жените не са имали по няколко мъже, а напротив, мъжете – неограничен брой жени и е трябвало те да бъдат ограничени, а не обрратното.

3. Многоженството е съществувало и в предишни култури и религии.

4. Днес многоженството, незаконно е едно най-разпространените неща, което е публична тайна – ислямът разрешава четири жени, но със знанието на всички, чисто и законно.

5. Многоженството дава възможност на жените, които са повече и нямат покритие от мъже.

6. Многоженството дава възможност на жената, която поради болест или други причини не може да покрие половата потребност на съпруга, да остане в семейството.

7. Многоженството е което предпазва обществото от разруха и болести. Как може един закон за едноженство да уреди тези проблеми на индивида и обществото? Законите са, за да уреждат проблемите на хората, а не да създават проблеми?

Мухаммед (с.а.с.) е имал 11 жени.

До мединския период на исляма е имало ограничение на многоженството. През мединския период, в който започва изпращането на знамения за ислямското законодателство се ограничава броя на жените за мюсюлманите до четири.

Първата съпруга на Мухаммед (с.а.с.) е предостойната Хатиджа (Аллах да е доволен от нея), известна вдовица от Мекка. Пророкът е бил на 25, а тя на 40 години. Следващите бракове на пророка (с.а.с.) са след нейната смърт. Заедно те прекарали петнайсет години преди пророчеството и десет години от пророчеството – общо 25 години съпружески живот. В рамките на брака си с нея Мухаммед (с.а.с.) не е имал друга съпруга. Следващата му съпруга е Севда (Аллах да е доволен от нея), когато той бил на 50 години, а тя на 55. Целият живот на пророка Мухаммед (с.а.с.) е преминал в достойнство. В допророческия период въпреки обичая мъжете да имат по много жени (има сведения, че някои имали по десет и по двайсет жени), той се жени за вдовицата Хатиджа (Аллах да е доволен от нея), при все че имал предложения от най-красивите и достойни момичета. С нея той прекарва младостта си. Именно тук трябва да подчертаем факта, че следващия му брак е, когато той бил на 50 години и то за вдовица на 55. Това е достатъчен довод, който доказва смисъла на следващите бракове на пророка и който обезсмисля нелепите нападки по адрес на тях.

По време на този период е имало ожесточени битки срещу евреи и корейшити, като много жени останали в нищета след като съпрузите им били убити. Оженвайки се за Джувейрийе и Умму Хабибе, Мухаммед (с.а.с.) спомогнал да преодолеят загубата на съпрузите си.

Друга част от женитбите на Мухаммед (с.а.с.) имали политически характер – за приобщаване на цели племена към исляма.

Има и такива, чрез които се провалят езически традиции, като разбирането, че свободен не може да вземе робиня и обратно, и също така езическата традиция, че осиновилият не може да се жени за вече изоставената съпруга на осиновения, какъвто е бил случая със Зейд и Зейнеб (Аллах да е доволен от тях).

Тук трябва да подчераем, че за всеки брак Мухаммед (с.а.с.) има както обща причина свързана с пророчеството, така и конкретна причина. Това може да се схване, когато се опише всеки брак на пророка.

Измежду съпругите на Мухаммед (с.а.с.) единствено Айше е била девственица. Всички останали били овдовяли или изоставени.

Като се има предвид положението на пророка и възможността му да избира каквито пожелае, той не го е направил. А в един момент и за него идва ограничение, когато след превземането на Мекка трудностите намалели:

И не са ти разрешени отпосле други жени освен тези, нито да ги подменяш със съпруги, дори да те е възхитила тяхната красота, освен владените от десницата ти. Аллах всяко нещо наблюдава. (33:52)

За да се откаже от мисията си големците се събрали и му предложили имот, жени и слава колкото желае. Неговият отговор бил:

“И да ми дадете под едната мишница слънцето, а под другата луната, пак няма да се откажа от моята борба.”

Това не е била борба за пари, слава и жени, а борба да се възцари реда, системата на Господа на световете.

Към тези, които претендират за равенство между мъжете и жените.

1. Първо трябва да кажем, че не равенство, а справедливост казва исляма. Не може жената да е товарена колкото мъжа и това да е справедливо.

2. След като и претендиращите за равенство между мъжете и жените живеят в това общество защо не забелязват, че не по равно (мъже и жени) са министър председатели и защо не протестират?

3. Защо не протестират срещу неправдата в парламентите да са наполовина мъже, наполовина жени?

4. Защо не протестират да се възцари равенство по присъствие във всички институции?

5. Защо не протестират срещу унизителните заплати (по-малки отколкото на мъжете) за толкова или повече положен труд?

6. Защо не протестират срещу превръщането на жената в човек за всичко?

7. Защо не протестират срещу превръщането на жената в слуга на мъжете по заведения и институции.

8. Защо не протестират срещу оценяването на жената не по интелект и достойнство, а по формите на тялото или красотата й?

Полигамия означава многобрачие. По-точно, ако един мъж има повече от една съпруга по едно и също време, това се нарича полигиния. Но тъй като обикновения читател не прави разлика между двата термина, тук те ще бъдат използувани равнозначно. Когато казваме полигамия в този контекст, това означава полигамия в правилния смисъл на думата. От друга страна, ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това се нарича комунален брак.

Тези три основни вида множествен брак са били повече или по-малко практикувани от различни общества през различни епохи, при различни обстоятелства. Най-разпространеният вид е полигамията, но по различни причини тя все още се прилага сред твърде ограничено малцинство от дадено население. Това е единственият вид множествен брак, разрешен от Исляма. Другите два, вида, множествеността на съпрузите (полиандрия) и груповите бракове, са абсолютно забранени.

Не е вярно, че юдейството и християнството винаги са били моногамни, т.е. категорично отхвърлят полигамията, дори и днес. Някои изтъкнати юдейски учени, като Гоитеин, ни съобщават, че еврейските емигранти, сред които била разпространена полигамията, причинявали на заселническите израелски власти много трудности и объркване. Възгледите на християните-мормони е добре известна ­ те също разрешават полигамията. Такива са възгледите и на афроазиатските епископи, които предпочитат полигамията пред изневярата между съпрузите, произволните сексуални връзки между неженените, прелюбодеянието и смяната на партньорите. Само в Съединените щати стотици хиляди хора сменят своите партньори.

Полезно ще бъде да се изследва съотношението между стриктната формална моногамия и степента на разпространение на проституцията, хомосексуализма, незаконните бракове, изневярата между съпрузите и общата сексуална разпуснатост. В това отношение историята на гръцко-римската и юдейско-християнската цивилизация ще разкрие дори повече отношение, отколкото която и да е стандартна социологическа история на семейството.

В случая с Исляма откриваме, че в западния свят има много хора, които мислят, че мюсюлманинът е човек, обзет от плътски страсти, и че той притежава ограничен или неограничен брой жени и държанки. Мнозина се изненадват, когато видят мюсюлманин с една жена или мюсюлманин, който не е женен. Те вярват, че мюсюлманинът има пълна свобода да сменя една или повече жени с други и че това е толкова лесно, както смяната на един апартамент с друг или дори смяната на бельото. Подобно мислене е в резултат на авантюрните игрални филми и на евтините булевардни разкази, както и на безотговорното поведение на отделни мюсюлмани. Неизбежен резултат от тази ситуация е, че солидни бариери пречат на милиони хора да видят сияйните светлини на Исляма и неговата социална философия. За такива хора ще направим опит да обсъдим мюсюлманската гледна точка, след което всеки е свободен да направи собствените си заключения.

В човешката история полигамията е разпространена практика. В древносттта и по-ново време я практикували пророци като Ибрахим (Авраам), Якуб (Яков), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон) и др. царе и управители, обикновени хора на Изток и Запад. Дори днес тя се прилага сред мюсюлмани и немюсюлмани на изток и запад под различни форми, някои от които са законни, а други ­ незаконни; някои-тайни, а други ­ публични. Не е необходимо много да се проучва, за да се разкрие къде и как голям брой женени хора имат любовници, или посещават своите любими, или просто излизат с други жени под защитата на закона. Независимо дали това се харесва на моралистите или не, факт е, че полигамията се практикува и може да се види навсякъде и през различни исторически епохи.

По време на Библейските откровения полигамията била широко разпространена и практикувана. Приемали я от религиозна, социална и морална гледна точка, и срещу нея нямало възражения. Може би е така, защото самата Библия не е засегнала въпроса, било нещо обикновено. Библията не го забранява, нито го регулира, нито дори го ограничава. Някои хора тълкуват историята за десетте девици в Библията като санкция за едновременното поддържане на десет съпруги. Историите на библейските пророци, царе и патриарси в това отношение са невероятни.

Когато Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) бил изпратен, практиката на полигамията била разпространена и дълбоко вкоренена в социалния живот. Коранът нито пренебрегва тази практика, нито я отхвърля, нито я оставя без контрол или ограничение. Било е невъзможно Коранът да прояви безразличие по въпроса или да търпи хаоса и безотговорността, свързани с полигамията. Както при другите преобладаващи социални обичаи и традиции, Коранът така разглежда темата и така я третира, че да изкорени традиционните злини и да извлече съответната полза. Той се е намесил, защото е трябвало да прояви реализъм и не е могъл да допусне никакъв хаос в семейната структура, която е истинската основа на обществото. С добрата си намеса Коранът въвел следните правила:

1. Полигамията е разрешена при определени условия и обстоятелства. Това разрешение е възможност, а не постулат на вярата или нещо задължително.

2. Това разрешение е валидно само за четири съпруги. Преди Исляма не е имало каквито и да било ограничения или застраховки.

3. На втората или третата жена, ако има такива, се дават същите права и привилегии, както на първата. Равенството между съпругите е необходимо условие за полигамията и условие, което всеки, сключил блак с повече от една жена, трябва да изпълнява. Това равенство зависи в голяма степен от съвестта на отделния човек.

4. Това разрешение представлява изключение от обикновения подход. То е обусловено от опита да се решат някои социални и морални проблеми, а също и за преодоляване на някои неизбежни трудности. Накратко, това е извънредна мярка, която трябва да се ограничи в този смисъл.

Откъсът от Корана, свързан с този въпрос, е следният:

А ако ви е страх, че не ще сте справедливи към сираците [ако се ожените за тях], сключете брак с онези от жените, които харесвате ­ две и три, и четири. А ако ви е страх, че не ще сте справедливи, женете се за една или за [пленнички], владени от десниците ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните. [4:3]

Откъсът бил низпослан след битката при Ухуд, в която много мюсюлмани паднали убити и оставили вдовици и сираци, а нужните грижи за тях били възложени на оцелелите мюсюлмани. Бракът бил един вид защита на вдовиците и сираците. Коранът направил горното предупреждение и предоставил възможност за защита на правата на сираците и да се предотврати извършването на несправедливост от страна на покровителите към зависещите от тях.

Става ясно, че не Ислямът е измислил полигамията и че с въвеждането на споменатите правила той не я поощрява като правило. Не я е отменил, защото това е против човешките нужди, а хората биха продължили старата практика, така както днес я продължават хората, чиито конституции и социални стандарти не одобряват полигамията. Ислямът е дошъл, за да бъде изпълняван, живян, практикуван, а не за да бъде в състояние на неизвестност или за да бъде смятан просто за една теория. Той е реалистичен и възгледите му за живота са най-практичните. Ето защо той разрешава условна и ограничена полигамия, защото ако би било полезно за човечеството да се забрани, Всевишния Аллах нямаше да я позволи. Но кой знае по-добре от Аллах?

Има множество причини, поради които Ислямът разрешава полигамията. Не е необходимо човек да си ги измисля или да прави хипотези. Те са реални и могат да бъдат видени всеки ден и навсякъде. Нека изследваме някои от тези причини:

Дори ако погледнем на това от чисто физическа гледна точка, проблемът все още е много сериозен и не можем просто да го пренебрегнем. Напротив, ако го оставим нерешен, като логичен резултат той ще предизвика психически комплекси, нервни кризи и душевна нестабилност. Многобройни са клиничните доказателства за това.

Тези естествени желания и сантиментални стремежи трябва да бъдат осъществени. Жените трябва да принадлежат някому, да се грижат за някого, за тях да се грижат, да бъдат задоволявани по един или друг начин. Жените в подобно положение обикновено не променят своята природа, нито водят ангелски живот. Те чувстват, че имат пълното право да се насладят на живота и да получат своя дял. Ако не могат да го имат по законен и приличен път, те намират други начини, въпреки че са временни и рисковани. Твърде малко жени могат да живеят без постоянното и сигурно другарство на мъжете. Огромното множество неомъжени жени в такова общество откриват свои начини да се срещат с мъже. Те организират пищни празненства и коктейли, присъстват на бизнес-конгреси, участват в пътувания и екскурзии и т.н. Резултатите от това отчаяно търсене на мъже не винаги са морални или прилични.

Семеен мъж може да покаже склонност към някоя жена и тя да се опита да го спечели по легален или друг начин. Някоя жена може да привлече мъж, който по една или друга причина да бъде развратен или депресиран. Такъв мъж ще потърси интимна връзка с нея открито или тайно, начин приличен или не, под легална форма или просто чрез общ закон. Това със сигурност би имало сериозно отражение върху семейния живот на женения мъж и би разрушило отвътре нравите и социалния морал на обществото. Съпругите ще бъдат напускани или пренебрегвани, децата ­ изоставяни, домовете ще пустеят и т.н.

Жената, която се среща с мъж при такива обстоятелства, няма сигурност, достойнство или права. Нейният спътник или любовник може да бъде с нея, да я поддържа и обсипва с подаръци или да я обгръща с израз на страстна любов. Но каква сигурност има тя? Как може тя да го спре да не я изостави или да не я разочарова в момента, когато има най-голяма нужда от него и когато компанията му е най-желана? Какво ще му попречи да разпространи техните интимни тайни? Нравственост? Съвест? Законът? Нищо не би помогнало. На нравствеността е нанесен смъртоносен удар със започването на тази интимна връзка, съвестта е била парализирана с тези отношения излизащи извън нормите на Аллах и на хората. Законът на обществото не признава друга интимност освен със съпругата. Мъжът може да се наслаждава на лесната извънбрачна връзка, докогато желае и ако чувствата му угаснат, той може да се среща с друга жена и да повтори същата драма без определени отговорности или задължения от негова страна.

Жена с подобен опит все още може да бъде привлекателна и съблазнителна и желана. Тя може дори да потърси друг мъж и да опита втори път. Но това ще и даде ли сигурност или достойнство, или права? През цялото време тя ще се върти в l